Джоан Роулинг - Вакантен пост

Физкултурният салон вонеше на пот и маратонки, а данданията от хиляда и двеста ненаситно приказващи тийнейджъри отекваше от голите варосани стени. Подът му бе покрит с твърд промишленосив и крайно лекьосан мокет, по който с различни цветове беше нанесена маркировката на кортовете за бадминтон и тенис; материята буквално ти ощавяше кожата, ако се случеше да паднеш на голо, но не измъчваше толкова, колкото голото дюшеме задниците на онези, на които им се налагаше да седят отгоре му по време на общоучилищното събрание. Андрю и Фатс бяха доживели възможността да седят с достойнство на два от тръбните столове с пластмасови облегалки, подредени в дъното на залата за единайсетокласниците и дванайсетокласниците.

Най-отпред, обърната към учениците, стоеше стара дървена катедра, редом с която седеше директорката госпожа Шокрос. Бащата на Фатс, Колин Уол, по прякор Гнездото, отиде и зае мястото си до нея. Беше много висок мъж, с високо, олисяло чело и забележително лесна за имитиране походка — с притиснати към тялото ръце, с повече от обичайното вертикално подскачане на главата, необходимо за придвижването напред. А всички му викаха Гнездото заради прословутата му мания да поддържа ред по стенния шкаф с гнезда за кореспонденция пред училищния му кабинет. В някои от тези гнезда оставяха дневниците с нанесените оценки, други бяха заделени за конкретни училищни отдели. „Внимавай в кое гнездо ще го сложиш, Ейлса!“ „Не го оставяй да виси така. Ще изпадне от гнездото, Кевин!“ „Недей стъпва отгоре му бе, момиче! Наведи се, вдигни го и ми го подай! Мястото му е в гнездото!“

Всички учители му викаха „таблото с дупките“, най-вероятно с цел да се разграничават от Гнездото.

— Сбийте се вдясно, сбийте се вдясно — нареди учителят по трудово обучение господин Мийчър на Андрю и Фатс, които бяха оставили един празен стол между себе си и Кевин Купър.

Гнездото зае мястото си зад катедрата. Учениците обаче не утихнаха толкова бързо, колкото щяха да го направят заради директорката. И тъкмо когато млъкна и последният глас, една от двойните врати в средата на дясната стена се отвори и влезе Гая.

Озърна се из залата (Андрю си позволи да я огледа, заедно с поне половината от присъстващите — беше закъсняла, непозната, че и красива, пък и на трибуната беше само Гнездото) и тръгна бързо, но не и прекалено забързана (понеже притежаваше същия дар на самообладание, какъвто имаше и Фатс), покрай гърбовете на учениците. Андрю нямаше как да извърти глава, за да я наблюдава по-нататък, но мисълта го порази с такава сила, че ушите му задрънчаха: след като се бяха преместили с по едно място с Фатс, вляво от него беше останал незает стол.

Чу как леките й забързани стъпки се приближиха и ето че тя се озова съвсем наблизо: и седна плътно до него. Успя дори да поотмести стола му, тялото й се опря в неговото. Ноздрите му доловиха аромата на парфюма й. Цялото му тяло пламна отляво от близостта й, а той се сети с облекчение, че бузата му откъм нейната страна бе много по-малко пъпчасала от дясната. За пръв път му се случваше да е толкова близо до нея и не беше сигурен дали ще посмее да я погледне, да отчете по някакъв начин присъствието й; и мигновено реши, че след толкова дълга парализа няма как да го направи така, че да изглежда естествено.

Почеса се по лявото слепоочие, за да закрие лицето си, и извърна очни ябълки, та да погледне отпуснатите в скута й ръце. Ноктите й бяха къси, чисти, нелакирани. На едното кутре носеше семпло сребърно пръстенче.

Фатс мръдна дискретно лакът да упражни натиск върху Андрю.

— И най-накрая — обяви Гнездото, при което Андрю си даде сметка, че вече беше чул Гнездото да повтаря два пъти този израз, при което мълчанието в салона се бе втвърдило в тишина, народът бе престанал да шавърка и атмосферата се бе изпълнила с любопитство, ликуване и вълнение.

— И най-накрая — рече за четвърти пъти Гнездото, а гласът му съвсем се разтрепери, — искам да ви съобщя една изключително тъжна вест. Господин Бари Феърбрадър, треньорът на нашия изключително успешен девически отбор по гребане… гре-ба… гребане през последните две години… — Тук се задави и прекара ръка през очите си. — … почина…

Гнездото Уол се разрида пред очите на всички; буцестата му плешива глава клюмна върху гърдите му. През публиката премина едновременна вълна от изненада и кикот, при което сума ти лица се извърнаха към Фатс, който запази върховна невъзмутимост — леко озадачен, но ни най-малко трогнат.