Джоан Роулинг - Вакантен пост

След като най-после свършиха, тя се сгуши в него в тъмното и известно време го гали по косата. А той гледаше нещастен в празното пространство и си даваше сметка, че неуточнените му планове за разхлабване на връзката помежду им бяха довели неволно до затягането й. По някое време тя заспа, а той остана върху образуваните от пружините на стария матрак буци със затисната отдолу й ръка и с гадно прилепнал към бедрото му влажен чаршаф и си мечтаеше да прояви смелост като някое истинско копеле, да се измъкне и да не се върне повече.

В банята на Кей миришеше на мухъл и мокри гъби. По стената на малката вана се бяха лепнали няколко косъма. Боята по стените се лющеше.

— Нуждае се от малко ремонт — беше казала Кей.

Гавин най-умишлено си беше наложил да не й предложи помощ. Нещата, които й беше спестил, му бяха и талисман, и предпазна мярка; подреди ги в мисълта си и им направи проверка, като на мъниста от молитвена броеница. Нито веднъж не й беше казал „обичам те“. Нито веднъж не бе отворил дума за брак. Нито веднъж не я бе поканил да се премести в Пагфърд. Но ето че тя вече беше тук и го караше да се чувства някак си отговорен.

От помътнялото огледало му се блещеше собственото му лице. Имаше лилави сенки под очите, а оредяващата му руса коса бе изтъняла и суха. Голата крушка на тавана осветяваше слабото му козе лице безмилостно, като лампата в някоя морга.

На трийсет и четири съм, а имам вид на четирийсетгодишен , рече си.

Вдигна самобръсначката и деликатно очегърта двата дебели руси косъма, щръкнали от двете страни на стърчащата му адамова ябълка.

Някой задумка с юмруци по вратата на банята. Ръката на Гавин трепна и кръвта от кльощавия му врат покапа по праната му бяла риза.

— Гаджето ти е още в банята — разнесе се вбесен женски писък, — а аз закъснявам!

— Излизам! — викна и той.

Голяма работа, че срязаното го болеше. Поне имаше готово извинение: Виж какво направих заради дъщеря ти. Сега ще трябва да вървя у нас да се преоблека преди работа. Грабна с почти олекнало сърце вратовръзката и сакото, които беше окачил на куката на гърба на вратата, и я отключи.

Гая се промуши покрай него, тръшна вратата зад себе си и щракна резето. Чак като излезе на тясната площадка, умирисана силно на изгоряла гума, Гавин се сети за снощното блъскане на таблата на леглото в стената, за скърцането на евтината чамова рамка и за стенанията и скимтежите на Кей. Понякога направо забравяха, че и дъщеря й е в същата къща.

Изтича надолу по голите стъпала. Кей му беше споменала, че се кани да ги шлайфа и полира, но той се съмняваше, че някой ден ще се стигне дотам; и лондонският й апартамент също беше занемарен и неподдържан. Така или иначе, лично той беше убеден, че тя се кани съвсем скоро да се пренесе в неговия, но той в никакъв случай нямаше да го допусне; там беше последният му бастион и ако се наложеше, беше готов да се брани на живот и смърт.

— Какво си си направил? — изпищя Кей, като видя кръвта по ризата му.

Облечена бе в евтиното алено кимоно, което той не можеше да търпи, но което й стоеше много добре.

— Гая се разблъска по вратата и ме стресна. Сега ще трябва да мина през нас да се преоблека.

— Но закуската ти вече е готова! — изстреля тя.

Чак сега си даде сметка, че миризмата на изгоряла гума идва всъщност от анемичните и препържени на вид бъркани яйца.

— Нямам време, Кей. Не мога да отида с тая риза. Имам насрочено много рано…

Но тя вече разсипваше втвърдената яйчна маса по чиниите.

— Е, чак пък пет минути да не можеш…?

Мобифонът в джоба на сакото му избръмча шумно и той го извади, несигурен дали ще има самообладанието да се престори, че го викат по спешност.

— Исусе Христе! — рече с непресторен ужас.

— Какво има?

— Бари. Бари Феърбрадър! Май… май е пукнал, да му еба майката! Майлс ми пише. Господи боже! Господи шибан боже!

— Кой е тоя Бари Феърбрадър? — остави дървената лъжица тя.

— Играем скуош с него. Само на четирийсет и четири беше. Господи божичко!

И прочете повторно съобщението. Кей го наблюдаваше объркана. Името на Майлс й беше познато — партньорът на Гавин в адвокатската им кантора, макар да не я бяха запознали с него. Но „Бари Феърбрадър“ за нея не значеше нищо.

От стълбите се разнесе грохот: Гая слизаше на бегом, блъскайки с все сила всяко стъпало.

— Яйца — констатира от вратата на кухнята. — Де и на мен така да ми приготвяше всяка сутрин. Само дето заради него — изстреля тя смъртоносен поглед в тила на Гавин — вероятно изтървах тъпия автобус.