Стори й се, че две от местните момичета си прошепнаха нещо и се засмяха надменно, и съвсем се убеди, че не бърка, когато Кристъл изведнъж се изправи в целия си ръст и ги изгледа кръвнишки:
— А ваш’те лайна да не би на рози да ухаят?
— Моля? Какво каза? — наежи се треньорката им.
— Нищо. Само питам — усмихна й се мило Кристъл и я загърби да си събуе анцуга.
Е, нямаше как да не се разкикотят наново. Осморката на „Уинтърдаун“ така и не успяха да се успокоят от смях, докато се преобличаха. Кристъл не престана да клоуничи, а когато отборът на „Сейнт Ан“ тръгна да излиза, им показа голия си задник.
— Красота! — подметна последното от излизащите момичета.
— Трогната съм — викна подир нея Кристъл. — После пак ще ви се покажа, ако искате. Като ви гледам какви сте лесбийки — извика, — без кьораво момче в цялото ви училище!
Холи така прихна да се смее, че се преви на две и си цапна главата във вратата на гардеробчето.
— Ей, Хол, по-полека ма — рече Кристъл, доволна, че й обръщат толкова внимание. — Тая глава все ще ти потрябва някога.
На слизане към канала на Сухвиндер й стана съвсем ясно защо господин Феърбрадър е искал да се смени мястото на състезанието. Тук, на старта, той беше единственият, който можеше да им крещи за подкрепа, а екипажът на „Сейнт Ан“ бе заобиколен от купища приятелки, които пищяха, ръкопляскаха и подскачаха на едно място — до една с едни и същи лъскави, дълги коси.
— Ха! Кого виждам! — провикна се Кристъл и посочи групичката момичета, покрай която минаваха. — Лекси Молисън! Ей, Леке, помниш ли как ти избих зъбките, а?
Сухвиндер коремът я заболя от смях. Изпитваше и радост, и гордост от възможността да върви зад Кристъл, а усещаше, че това важи и за другите момичета. Имаше нещо в начина, по който Кристъл се изправяше срещу света, което ги предпазваше от вперените в тях погледи, веещите се знамена и приличащата на дворец сграда зад гърбовете им.
Но на качване в лодката долови, че напрежението се е отразило и на самата Кристъл. Понеже се обърна към Сухвиндер, която винаги сядаше зад нея, и й показа какво има в шепата си: пластмасов ключодържател под формата на сърце, със снимка на братчето й.
— Обещала съм да му донеса медал — каза.
— Ще му го спечелим — каза Сухвиндер и почувства прилив от вяра и страх. — Обезателно.
— Като нищо — рече Кристъл, обърна се пак напред и пъхна ключодържателя в сутиена си. — К’ва конкуренция са тия бе? — рече на висок глас, та целият екипаж да я чуе. — Кифладжийки. Ще ги скапеме!
Сухвиндер и досега помнеше как гръмна пистолетът на стартера, как тълпата заскандира, а мускулите й запищяха. Помнеше и унасящия я идеален ритъм, и удоволствието от убийствената им сериозност след всичкия онзи смях. Кристъл ги изведе до победата. Кристъл успя да унищожи предимството на домакините. Сухвиндер й завиждаше на чувството й за хумор и на непреклонността; на това, че от нищо не се плашеше, а беше готова да се бие докрай.
От Тери беше поискала две неща и Тери се съгласи — понеже Тери винаги с всички за всичко бе съгласна. Щяха да погребат Кристъл със спечеления през онзи ден медал около врата й. А втората й молба изпълниха в самия край на опелото, само че този път свещеникът го обяви с доста по-примирен тон.
Good girl gone bad —
Take three —
Action.
No clouds in my storms…
Let it rain, I hydroplane into fame
Comin ’down with the Dow Jones…
Доброто момиче станало лошо.
Трети дубъл.
Камера!
В моите бури облаци няма…
Нека вали, аз се плъзгам към славата
по повърхността на падащите борси…
Роднините на Тери Уидън на практика я изнесоха на ръце по тъмносинята пътека покрай извърнатите погледи на паството.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6832
Издание:
Джоан Роулинг. Вакантен пост
Английска. Първо издание
Коректор: Соня Илиева
Художник на корицата: Стефан Касъров
ИК „Колибри“, София, 2011
Формат 60×90/16. Печатни коли 28
Предпечатна подготовка „Колибри“
Печатница „Симолини“
В по-малките населени места във Великобритания местната черква обикновено поддържа в близост зала за важни обществени и благотворителни събития, не задължително от религиозен характер. — Б.пр.
На англ. Weedon (weed-on — препикана). — Б.пр.
Във всички тези прякори се съдържа елементът „дебел“, очевидно вдъхновени от сходството между фамилното име на Стюарт Уол и това на американския джазмен Фатс (Дебелака) Уолър (1904–1943). — Б.пр.
Читать дальше