Джоан Роулинг - Вакантен пост

Тери се съгласи с всичко предложено от Сухвиндер. Беше съвсем измършавяла, мръсна, едносрична и абсолютно пасивна. Сухвиндер направо се уплаши от избодените й с игла ръце и изпопадалите й зъби — имаше чувството, че разговаря с труп.

В черквата опечалените се бяха разделили отчетливо: на пейките вляво — хората от „Фийлдс“, а вдясно — пагфърдчани. Шейн и Черил Тъли довлякоха Тери до предния ред и седнаха от двете й страни; облечена в палто с поне две мерки по-голямо, отколкото трябваше. Тери май изобщо нямаше представа къде се намира.

Ковчезите лежаха един до друг на подиуми в предния край на черквата. Върху онзи на Кристъл беше положено весло, изплетено от бронзови хризантеми, а върху ковчежето на Роби — меченце от бели хризантеми.

Кей Бодън се сети за малкото мръсни пластмасови играчки в стаята на Роби и стиснатият в пръстите й лист с програмата за опелото се разтрепери. Естествено, в службата се очакваше да се проведе разследване, най-вече по настояване на местния вестник, чиято статия на първа страница твърдеше, че момченцето било оставено на грижите на две наркоманки и че смъртта му е можело да се избегне, ако немарливите деятелки от „Социални грижи“ са се били погрижили да го отведат на безопасно място. Мати пак беше в отпуск по болест, дължаща се на силния й стрес, а се извършваше и преглед на преатестацията, проведена по настояването на Кей. Та сега Кей се чудеше как ще повлияе всичко това на шансовете й да си намери нова работа в Лондон, и то в момент, в който всички местни органи на властта съкращаваха служители в отделите си за социални грижи, а и как ли щеше да реагира Гая, ако им се наложеше да останат в Пагфърд… вариант, който все още не смееше да обсъди с дъщеря си.

Андрю погледна изкосо Гая и двамата си размениха леки усмивки. Горе, в „Хилтоп Хаус“, Рут вече опаковаше багажа им за местене. Андрю усещаше как вечният оптимист — майка му — се надяваше, че като пожертва дома им и красотата на околните хълмове, ще бъдат възнаградени с прераждане. Внушила си открай време, че Саймън изобщо не усеща що за бясна и престъпна душа е, тя живееше с надеждата всичко това да остане тук, зад тях, като случайно забравени при местенето кашони… Затова пък Андрю се утешаваше с мисълта, че там, където отиват, ще е поне с една крачка по-близо до Лондон, а освен това Гая го бе убедила, че била прекалено пияна, за да съзнава какво прави с Фатс, и се надяваше да го покани заедно със Сухвиндер на кафе у дома си след погребението…

Гая, която за пръв път влизаше в „Архангел Михаил“, слушаше с половин ухо напевното изпълнение на свещеника, а очите й попиваха високия звезден таван и прозорците с цветове на скъпоценни камъни. И установяваше, че Пагфърд все пак притежава определена красота, която, като имаше предвид скорошното им заминаване, определено щеше да й липсва…

Теса Уол предпочете да седне най-отзад, сама, зад всички. Което я постави под прекия поглед на архангел Михаил, чийто крак почиваше завинаги върху оня гърчещ се дявол с рогата и опашката. Сълзите й рукнаха в мига, в който видя двата лъскави ковчега, и колкото и да се мъчеше да ги потисне, тихите й гъргорения все още стигаха до ушите на най-близките около нея. Очаквала бе някак си някой от Уидъновата половина на черквата да разпознае в нея майката на Фатс и да й се нахвърли, но нищо подобно не се случи.

(Семейният й живот се беше обърнал съвсем наопаки. Колин й беше бесен.

— Ти му каза какво?

— Ами той държал да усети какъв е истинският живот — разхлипала се бе тя. — Искал да види грозната му страна. Не схващаш ли защо все се правеше на нехранимайко?

— И ти му каза, че може да е плод на кръвосмешение и че съм направил опит да се самоубия, след като сме го взели?

Толкова години се беше мъчила да ги помири един с друг, и ето че го беше постигнала — с цената на една детска смърт плюс дълбокото разбиране на Колин какво означава чувството на вина. Предната вечер ги беше чула да си говорят в таванската стая на Фатс и бе спряла на долната площадка да ги подслушва.

— … така че вземи окончателно да си избиеш от главата онова… онова, което майка ти ти е подметнала — говореше му пресипнало Колин. — Нима виждаш у себе си някакви физически или умствени дефекти? Щом не виждаш… престани да се тревожиш по въпроса. Но психологът ти ще ти помогне в това отношение…)

Теса гъргореше и пръхтеше в прогизналата си книжна кърпичка, и си даваше сметка колко малко беше успяла да стори за Кристъл, свършила жизнения си път на пода на банята… и колко щеше да й олекне, ако архангел Михаил слезеше сега от окъпания в слънце свой прозорец и почнеше да ги съди всички до един, да постанови каква точно част от греха носи тя за всичките умрели, за всичките рухнали животи, за цялата бъркотия… От другата страна на пътеката някакво шавъркливо представителче на рода Тъли понечи да се измъкне от пейката, но татуирана женска ръка го сграби и го върна на място. Риданията на Теса се прекъснаха от изненадано ахване. Убедена бе, че около онази яка китка видя собствения си изгубен часовник.