Джоан Роулинг - Вакантен пост

На Сухвиндер, която чуваше риданията, й домъчня за Теса, но не смееше да се извърне. Парминдер пък беше бясна по адрес на Теса. Сухвиндер не им беше дала никакво друго обяснение за белезите по ръцете си освен Фатс Уол. И беше накарала майка си да й обещае, че няма да се обажда у тях. Но впоследствие самата Теса позвъни на Парминдер да я уведоми, че Фатс е поел пълна отговорност за постингите от Призрака на Бари Феърбрадър на уебсайта на съвета, а Парминдер й отговори с такава злъч, че оттогава двете не си бяха продумали.

Сухвиндер много се учуди, че Фатс се е изкарал виновен и за нейния постинг, и реши да го приеме за нещо като извинение. Той сякаш открай време разчиташе мислите й; дали пък не беше разбрал, че атаката срещу майка й е дошла тъкмо от нея? Чудеше се дали да не признае истината на психолога, на който родителите й толкова се уповаваха, и дали изобщо някога ще може да го каже и на станалата напоследък мила и каеща се Парминдер…

Стараеше се да следи опелото, но не усещаше то да й помага така, както беше се надявала. Радваше се за веслото и мечето, изплетени от хризантеми от майката на Лорен; радваше се и на присъствието на Гая и Анди и на другите момичета от отбора по гребане, но и сега съжаляваше, че близначките Феърбрадър бяха отказали да дойдат.

(— Мама ще се разстрои — каза Шевон на Сухвиндер. — Тя и досега смята, че татко отделяше прекалено много време за Кристъл.

— О — каза само изненаданата Сухвиндер.

— Освен това — допълни Ниъх — мама се дразни от мисълта, че при всяко ходене на татковия гроб ще виждаме и онзи на Кристъл. Те, доколкото разбирам, ще са доста близо един до друг.

Възраженията им й се сториха дребнави и злобни, но в крайна сметка Сухвиндер реши, че ще е светотатствено да прилага подобни понятия и спрямо госпожа Феърбрадър. А близначките, които напоследък ставаха все по- и по-вглъбени една в друга, зарязаха Сухвиндер със студенина, породена от измяната й с една новодошла отвън — Гая Бодън.)

Сухвиндер все очакваше някой да се изправи и да заразправя каква беше всъщност Кристъл и какво бе постигнала в живота си, така както чичото на Ниъх и Шевон бе сторил по адрес на баща им, господин Феърбрадър, но като се изключат беглите упоменавания от страна на свещеника на „трагично краткия им земен път“ и „местен род с дълбоки корени в Пагфърд“, и той май се стараеше да заобиколи фактите.

Така че Сухвиндер предпочете да се съсредоточи в мислите си върху деня, в който отборът им взе участие във финала на областния шампионат. Господин Феърбрадър ги закара с минибуса да се състезават с момичетата от „Сейнт Ан“. Каналът минаваше право през територията на частното училище и бе решено да се преоблекат в спортната зала на „Сейнт Ан“ и оттам да почне състезанието.

— Неспортсменско решение, разбира се — каза им още по пътя господин Феърбрадър. — Разчитат на фактора „домакинство“. Исках да го променят, но ми отказаха. Но вие хич не им се плашете, окей?

— Ебала съм…

— Крис…

— Не ми пука.

Но още щом свърнаха през портала, Сухвиндер се уплаши. Просторни тучни зелени ливади, огромна симетрична постройка, облицована със златист мрамор, с кулички и най-малко сто прозореца — такива неща досега бе виждала само на пощенски картички.

— Тука е като Бъкингамския дворец! — изпищя от задната седалка Лорен, а устните на Кристъл оформиха едно кръгло „О“ — понякога реакциите й бяха съвсем детински.

Родителите им, плюс прабабата на Кристъл, чакаха някъде там, на далечната финална линия. Сухвиндер беше убедена, че не само тя се чувства дребна, уплашена и незначителна пред входа на тази прекрасна постройка.

Някаква жена с развята преподавателска мантия се втурна да приветства дошлия по анцуг господин Феърбрадър.

— Вие трябва да сте „Уинтърдаун“!

— К’ъв „Уинтърдаун“ ма? Прилича ли ти на шибана училищна сграда? — контрира на висок глас Кристъл.

Сигурни бяха, че учителката от „Сейнт Ан“ я чу. Господин Феърбрадър се извърна и се помъчи да погледне с укор Кристъл, но им беше пределно ясно, че и на него му стана адски смешно. Целият отбор се разкикоти и все още пръхтяха и кудкудякаха, когато господин Феърбрадър ги остави пред входа на съблекалните.

— Разпускайте! — викна им на изпроводяк.

Отборът на „Сейнт Ан“ бе вече вътре заедно с треньорката си. Двете осморки се премериха с погледи през пейките. Сухвиндер се впечатли от прическите на противниковия отбор: дълги, естествени лъскави коси, като от реклами на шампоан. А при тях какво? Шевон и Ниъх с къси бретони, Лорен — и тя с къса коса; Кристъл, вързана, както винаги, на висока стегната опашка, а тази на Сухвиндер — груба, дебела и немирна като конска грива.