Джоан Роулинг - Вакантен пост

— О, да, майка ми страшно си пада по такива работи.

— Много ми е любопитно какво ще каже Призрака следващия път — подметна Фатс и хвърли кос поглед на Андрю.

— Предполагам, че ще престане, след като минаха изборите — измънка Андрю.

— Не съм убеден — рече Фатс. — Ако има нещо друго, от което старият Призрак на Бари да се дразни…

Усещаше, че бърка в здравето на Андрю, и се кефеше. Не стига, че Андрю напоследък само с тъпата си работа се занимаваше, ами се канеше и съвсем скоро да се махне съвсем. Не че Фатс му дължи каквото и да било. Истинската автентичност е несъвместима с чувството за вина и задълженост.

— Ей, ти там, долу, добре ли си? — попита Патриша, а Гая кимна, без да повдигне глава. — От кое ти призля? От пиенето или от дуета?

Андрю се позасмя — и от учтивост, а и понеже искаше да отмести темата от Призрака на Бари Феърбрадър.

— И на мен ми се повдигна — каза Патриша. — Дъртата Морийн и баща ми. Пеят, хванати ръка за ръка. — Патриша опъна за последно от фаса си, после го хвърли на земята и го стъпка с токче. — Бях на дванайсет, когато я заварих да му духа. А той ми даде петарка да не съм кажела на майка ми.

Андрю и Фатс се бяха вкаменили и не смееха дори да се спогледат. Патриша обърса лице с опакото на ръката си: плачеше.

— Що ми трябваше да идвам, по дяволите. Знаех си, че нищо няма да излезе.

Качи се в беемвето и пред погледите на вкаменените младежи запали двигателя, излезе на заден от мястото си на паркинга и изчезна в нощта.

— Ебаси — рече Фатс.

— Ще повърна — прошепна Гая.

— Господин Молисън каза да се връщате да наливате питиета.

Предала съобщението, Сухвиндер пак хлътна вътре.

— Не мога — прошепна Гая.

Андрю я остави навън. Данданията в залата го блъсна още щом отвори вътрешните врати. Дискотеката беше във вихъра си. Наложи му се да се отдръпне настрана, за да могат Обри и Джулия Фоли да излязат. Обърнали гръб на празненството, и двамата имаха мрачния вид на хора, които с най-голямо удоволствие си тръгват.

Саманта Молисън не танцуваше. Облегнала се бе на голямата маса, по която доскоро имаше цели редици с пълни чаши. Докато Сухвиндер събираше използваните, Андрю отвори последния кашон с чисти чаши, подреди ги и ги напълни.

— Изкривила ти се е папийонката — каза му Саманта, пресегна се през масата и му я оправи.

А той от притеснение хукна обратно в кухнята в мига, в който тя го пусна. След като сложеше поредната партида в миялната машина, Андрю надигаше шишето с откраднатата водка. Искаше да се напие като Гая — да се върне към онзи миг, в който се смееха заедно неудържимо, преди да се появи Фатс.

След десет минути провери наново масата с напитките: Саманта още се подпираше на нея с изцъклен поглед, пред всичките тези току-що налети за нейното удоволствие чаши. Хауърд се друсаше насред дансинга, по лицето му течеше пот, а той се смееше гръмогласно на нещо, казано му от Морийн. Андрю си проправи път през тълпата и отново се озова навън.

В началото не можа да я открие; видя ги чак след малко. Гая и Фатс се бяха впили един в друг само на десет метра от вратата, облегнати на парапета, с притиснати здраво тела, наврели езици в устата на другия.

— Извинявай много, но не мога сама да се оправя — каза Сухвиндер отчаяно зад гърба му. След което и тя забеляза Фатс и Гая и издаде нещо средно между лай и вопъл. Андрю я последва обратно в залата, целият изтръпнал. В кухнята изсипа остатъка от водката в една чаша и го изпи на екс. Напълни с механични движения мивката и взе да мие чашите, които не се бяха побрали в миялната машина.

Алкохолът обаче не му действаше по същия начин като хашиша. Караше го да се чувства празен, но и да изпитва желанието да удари някого — Фатс, да речем.

След време осъзна, че пластмасовият часовник на кухненската стена се е преместил от полунощ на един и че народът се разотива.

Трябваше да им връща палтата. Направи известен опит, но после пак влезе, залитайки в кухнята, и остави Сухвиндер сама да се справя.

Саманта се беше облегнала на хладилника — съвсем сама, с чаша в ръка. Зрението на Андрю изведнъж бе станало някак си накъсано, сякаш гледаше поредица от снимки. Гая още я нямаше. Явно си беше тръгнала отдавна с Фатс. Саманта нещо му приказваше. И тя беше пияна. Но той вече не се стесняваше от нея. Имаше подозрението, че много скоро ще повърне.

— … мразя тоя проклет Пагфърд… — разправяше Саманта, — но ти поне си млад и ще имаш време да се измъкнеш.

— Ъхъ — отвърна й с безчувствени устни. — И т’ва ше стане. И т’а ш’стане.