Джоан Роулинг - Вакантен пост

Прозорчето над мивката, оставено отворено за проветрение, изведнъж изтрака, изскърца, и оттам се появи главата на Фатс.

— Добър вечер — рече.

Изглежда, се беше покатерил на нещо отвън, понеже след известно драпане и шум от някакъв тежък падащ предмет все повече и повече от него взе да се показва през прозореца, а накрая целият се стовари върху дъската за изцеждане, при което събори няколко стъклени чаши и те се разбиха с трясък на пода.

Сухвиндер моментално напусна кухнята. Андрю мигновено усети, че не желае присъствието на Фатс. Само Гая остана привидно безразлична. И само отбеляза с кикот:

— Нормалните хора влизат през вратата.

— Без ташак? — каза Фатс. — Къде е пиячката?

— Тая си е за нас — отговори Гая, гушнала водката. — Анди я гепи. Ти си търси за себе си.

— Няма проблем — рече преспокойно Фатс и премина през вратите в залата.

— Отивам до кенефа… — измърмори Гая, скри пак шишето под мивката и също излезе от кухнята.

Андрю тръгна подире й. Сухвиндер се беше върнала на мокрия бюфет, Гая се скри в тоалетната, а Фатс се беше облегнал на голямата маса с бира в едната ръка и сандвич в другата.

— Не очаквах да те видя на такова място — рече Андрю.

— Аз съм от поканените, пич — каза Фатс. — Така пишеше: „Цялото семейство Уол“.

— Гнездото знае ли, че си тук?

— К’во ми пука. Той се е покрил. Така и не зае мястото на стария Бари. И сега цялата обществена структура ще рухне, понеже Гнездото няма да я крепи. Пълен ужас, да му ебеш майката — добави и от устата му се разхвърчаха трохи. — Дай да вървим да запалим по една.

В залата цареше такава дандания и всички бяха толкова налюляни, че никой май не обръщаше внимание вече къде ходи Андрю. Отвън завариха да пуши и Патриша Молисън, застанала сама до спортната си кола, загледана в ясното звездно небе.

— Запалете от тия, ако искате — предложи им пакета си.

След като им запали цигарите, продължи да стои отпусната, със свита на юмрук ръка, напъхана дълбоко в джоба. Имаше нещо у нея, което плашеше Андрю, но той дори не смееше да погледне Фатс, че да прецени неговата реакция.

— Аз съм Пат — каза тя след малко. — Дъщерята на Хауърд и Шърли.

— А пък аз съм Андрю.

— Стюарт — каза Фатс.

Тя сякаш не изпитваше нужда да поддържа разговора. Андрю възприе това като своего рода комплимент и се напъна да подражава на безразличието й. По едно време тишината се наруши от стъпки и приглушени момичешки гласове.

Гая влачеше за ръка Сухвиндер и се смееше, по което Андрю заключи, че тепърва започваше да усеща пълното влияние на водката.

— Ти — обърна се Гая към Фатс — се държиш ужасно спрямо Сухвиндер.

— Престани! — задърпа се от ръката й Сухвиндер. — Сериозно ти казвам. Пусни ме…

— Така е — каза задъхано Гая. — Ти си тоя, дето качва неща в нейния фейсбук, нали?

— Стига! — викна Сухвиндер.

Успя да се откопчи и се втурна обратно към тържеството.

— Държиш се отвратително с нея — сграбчи Гая парапета, за да не падне. — Наричаш я лесбийка и всякакви…

— В това, да си лесбийка, няма нищо лошо — обади се Патриша с присвити очи през дима, който вдишваше. — Ама то всъщност какво друго очаквате да чуете от мен.

Андрю забеляза как Фатс я изгледа косо:

— Изобщо не съм казвал, че има нещо лошо. Само се шегувах.

Гая се свлече по парапета и седна на ледения асфалт, забила глава в ръцете си.

— Добре ли си? — попита я Андрю.

Ако го нямаше Фатс, и той щеше да седне до нея.

— Напорках се — измърмори тя.

— Няма да е лошо да си бръкнеш с пръст в гърлото — предложи Патриша с безстрастен поглед.

— Хубав звяр — каза Фатс по посока на беемвето.

— Ъхъ — съгласи се Патриша. — Чисто нов. Печеля двойно повече от брат ми — каза, — обаче Майлс е Младенецът Христос. Майлс месията… Общинският съветник Молисън Втори… Пагфърдски. Харесва ли ти Пагфърд? — обърна се тя към Фатс, а Андрю наблюдаваше как Гая диша дълбоко с навряна между коленете глава.

— Ами! — каза Фатс. — Абсолютен кенеф.

— Ъхъ. И аз… лично нямах търпение да се измъкна. Познавахте ли го Бари Феърбрадър?

— Слабо — рече Фатс.

Но нещо в тона му притесни Андрю.

— Беше ми възпитател по учебната дейност в „Сейнт Томас“ — продължи Патриша, все още загледана в края на уличката. — Страхотен тип. Много исках да дойда за погребението му, но с Мели бяхме в Цермат. А каква е тая история, дето майка ми само злорадства… за някакъв си Призрак на Бари?

— Някой качва разни работи на уебсайта на общинския съвет — намеси се набързо Андрю от страх да не би Фатс да изтърси нещо. — Разни клюки там…