Джоан Роулинг - Вакантен пост

Тук-там се чуха ръкопляскания и Майлс вдигна чаша високо над главата си в знак на благодарност. А Андрю не можа да повярва на ушите си, когато чу Саманта да казва ясно под сурдинка: „Да бе, да му ебеш майката!“.

Никой не идваше вече за пиене. Андрю се намъкна обратно в кухнята. Гая и Сухвиндер бяха сами, пиеха и се смееха, а като видяха Андрю, викнаха в един глас:

— Анди !

При което и той се разсмя.

— И двете ли сте се насмукали?

— Да — каза Гая.

— Аз не съм — рече Сухвиндер. — Ама тя е.

— Пука ми — обяви Гая. — Молисън може да ме уволни, ако иска. Вече няма смисъл да спестявам за билет до Хакни.

— Няма да те уволнява — възрази Андрю и също си наля от водката. — Ти си му любимката.

— Да бе — съгласи се Гая. — Мръсен дърт пергиш.

И тримата пак се разхилиха.

През стъклените врати долетя усиленият от микрофона грачещ глас на Морийн:

— Ела тук, Хауърд! Дай да направим един дует по случай рождения ти ден! Дами и господа: любимата песен на Хауърд!

Тийнейджърите се спогледаха с превъзбуден ужас. Гая залитна и с кикот отвори широко вратата.

Разнесоха се първите тактове на „Зелената трева на моя роден край“ („Green, Green Grass of Home“), а след тях и басовият глас на Хауърд, подкрепен от дрезгавия алт на Морийн:

Гавин беше единственият, който чу кикота и пръхтенето, но като се извърна, видя единствено как двойната врата към кухнята се полюлява леко на пантите си.

Майлс беше отишъл да си поприказва с Обри и Джулия Фоли, които дойдоха със закъснение, обгърнати в учтиви усмивки. А Гавин бе в лапите на познатата му смес от ужас и разтревоженост. Върху кратката му огряна от слънцето омара от свобода и щастие се бе спуснал облакът на двойна опасност: Гая да се разплямпа за онова, което бе споделил с майка й, а Мери да напусне завинаги Пагфърд. И какво ще прави той тогава?

— Кей няма ли я?

Саманта се беше появила отнякъде и сега стоеше облегната на масата до него с ехидна усмивка.

— Вече ме пита — отвърна Гавин. — И ти казах, че я няма.

— Да не сте се посдърпали нещо?

— Това влиза ли ти изобщо в работата?

Изпусна се, преди да успее да си прехапе езика; но пък му беше писнало вече от нейното постоянно ръчкане и присмиване. Слава богу, тоя път бяха сами, един срещу друг; Майлс все още се въртеше около двамата Фоли.

Тя преигра слисването си. Очите й бяха кървясали, говорът й — внимателен; а Гавин за пръв път усети от нейна страна по-скоро неприязън, отколкото нахалство.

— Пардон. Само…

— Знам. Само питаш — отвърна й, а Хауърд и Морийн се полюляваха в такт, хванати ръка за ръка.

— Просто ми се ще да те видя задомен. С Кей сте много подходяща двойка, бих казала.

— Аз обаче държа на свободата си — рече Гавин. — Не познавам кой знае колко щастливи женени двойки.

Саманта бе прекалено пияна, та да усети пълната сила на подигравката, но остана все пак с впечатлението, че това му е целта.

— Бракът винаги ще е загадка за непосветените — изрече старателно. — Никой не може да каже как стоят нещата в действителност, освен двамата участници. Така че си спести оценките, ако обичаш.

— Мерси, дето ме светна — каза й и раздразнен до възбог, остави на масата празния кен от бирата и тръгна към гардеробната.

Саманта го видя, като си тръгна, реши, че го е сразила напълно, и насочи внимание към свекърва си, която виждаше през процепа в тълпата как гледа пеещите Хауърд и Морийн. И изпита неописуемо удоволствие, като прецени, че Шърли е бясна, по най-стегнатата и най-студена усмивка на лицето й от началото на вечерта. Не че Хауърд и Морийн не бяха пели заедно през всичките изминали години: Хауърд обичаше да пее, а Морийн била навремето беквокал в някакъв местен състав. В края на песента Шърли плясна еднократно с ръце така, както се вика лакей, а Саманта се изсмя с глас и се отправи към мокрия бюфет, където, за свое най-голямо разочарование, установи липсата на младежа с папийонката.

А Андрю, Гая и Сухвиндер продължаваха да се превиват от смях в кухнята. Смехът им се дължеше и на дуета на Хауърд и Морийн, и на това, че бяха опукали две трети от бутилката водка, но най-вече на това, че бяха почнали да се смеят и сега се разсмиваха взаимно дотам, че вече не издържаха.