Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Ти изобщо ходиш ли някъде с нея, Стюарт?

Насмешливата му усмивка я побъркваше. Та той нямаше намерение поне от кумова срама да спазва някакво благоприличие.

— Ами не го правим нито у нас, нито у тях, така че…

Колин бе вдигнал юмрук и замахна. Ударът му попадна върху бузата на Фатс и го изненада, понеже вниманието му бе изцяло насочено към майка му; той залитна настрана, удари се в стола и се свлече мигновено на пода. Само след секунда пак скочи на крака, но Теса бе успяла да се намърда помежду им, обърната с лице към сина си.

Зад нея Колин не спираше да повтаря:

— Мръсно копеленце! Мръсно копеленце!

— Хубаво — каза Фатс, но вече без да се присмива. — Предпочитам да съм мръсно копеленце, но да не съм като теб, гъз смотан!

— Не! — викна Теса. — Колин, веднага излез! Махни се оттук!

Ужасен, вбесен и разтърсен, Колин се застоя за миг, после излетя от стаята; чуха го да залита леко надолу по стълбите.

— Как можа! — зашепна Теса на сина си.

— Кое как можах, да му еба майката? — попита Стюарт, но с такъв израз на лицето, че я уплаши и тя набързо затвори вратата на стаята.

— Много добре знаеш, че се възползваш от онова момиче, Стюарт, а и начинът, по който говореше одеве…

— Ебал съм я — крачеше напред-назад Фатс, изгубил всякакво хладнокръвие. — Какво толкова й се възползвам, д’еба? Че тя да не иска нещо друго? Това, че живее във „Фийлдс“, не значи… Истината е, че вие с Гнездото не щете да я чукам, понеже смятате, че е под…

— Не е вярно — възрази Теса, макар да знаеше, че е точно обратното, и при всичката си загриженост за Кристъл все пак щеше да е по-спокойна, ако знаеше, че Фатс е имал благоразумието да използва презерватив.

— Вие с Гнездото сте едни шибани двуличници — продължи да крачи той из спалнята. — Само плямпате колко сте искали да помогнете на Уидън, а не желаете…

— Млъкни! — кресна Теса. — Да не си посмял да ми говориш така! Не усещаш ли… не разбираш ли… какъв голям егоист си…?

Не й стигаха думи. Извърна се, дръпна вратата, излезе и я тресна зад себе си.

Излизането й оказа странно влияние върху Фатс. Той се спря и остана за няколко секунди загледан във вратата. После затърси из джобовете си, намери цигара и я запали, без да си дава труда да духа дима по посока на капандурата. Взе да върви в кръг из стаята, но нямаше никакъв контрол върху мислите си: умът му се изпълни с накъсани, нередактирани видения, понесени от бесен прилив.

Сети се за една петъчна вечер от преди година, когато Теса се качи в стаята му и му съобщи, че баща му го кани да излязат заедно на другия ден и да играят футбол с Бари и синовете му.

(— Какво! — слиса се Фатс от безпрецедентното предложение.

— За удоволствие. Да поритате — обясни Теса и избегна кръвнишкия поглед на Фатс, като се загледа в разхвърляните по пода мръсни дрехи.

— Защо?

— Защото татко ти смята, че ще е полезно — отвърна Теса и се наведе да вдигне една футболна фланелка. — Май Деклън искал да се разкърши. Предстоял му някакъв мач.

Самият Фатс не беше никак лош като футболист. Което изненадваше мнозина. Очакваха той да мрази спорта, особено отборните изяви. А той играеше по същия начин, по който и приказваше: умело, с купища финтове, подлъгвайки по-неумелите, възползвайки се и от най-малките шансове, без да се притеснява, ако не успеят.

— Ама той знае ли изобщо да рита?

— Навремето беше много добър. Когато се запознахме, играеше два пъти седмично — каза раздразнено Теса. — Значи, утре, в десет, окей? Ще ти изпера долнището на анцуга.)

Фатс пушеше цигарата и си спомняше пряко волята си за онзи случай. Защо му беше тогава да се съгласи? Днес щеше да откаже най-категорично да участва в шарадата на Гнездото и щеше да се излежава, докато оня престане да врещи. Миналата година обаче все още не знаеше какво значи да си автентичен.

(Тогава излезе от дома заедно с Гнездото, после в продължение на пет минути вървяха, без да обелят дума, усещайки огромната пропаст, която запълваше разстоянието помежду им.

Игрището бе част от „Сейнт Томас“, беше окъпано от слънце и безлюдно. Някакъв приятел гостуваше на Деклън за уикенда, така че се разделиха на две тройки. Приятелчето, което очебийно идолизираше Фатс, попадна в един отбор с него и Гнездото.

Фатс и Гнездото си подаваха топката в мълчание, а в това време Бари — несъмнено най-слабият на терена — неуморно тичаше напред-назад по маркираното с фланелки миниигрище и не спираше да подвиква и да насърчава съотборниците си на своя ярвилски акцент. След като Фъргъс вкара гол, Бари се втурна насреща му за летящ поздрав гърди в гърди, но не улучи нещо синхрона, та в крайна сметка изтресе Фъргъс по ченето с темето си. Двамата се затъркаляха по тревата — Фъргъс хем охкаше, хем се превиваше от смях, а Бари не спираше през сълзи от веселба да му се извинява. Фатс усети, че се е нахилил, но в същия миг чу неуместния тръбящ хохот на Гнездото и намръщено се извърна.