Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Никак не е зле, нали? — изграчи Морийн към Майлс. — Потокът от клиенти цял ден не спря.

— Чудесно, момичета — обърна се Майлс към семейството си. — Какво ще си поръчаме сега, че да допринесем към печалбите на дядо ви?

Саманта си поръча с безразличие някаква супа, а от гастронома пристигна с поклащане Хауърд — той, има-няма през десет минути, се появяваше в кафето да се здрависа с клиентите му и да провери как се трупат парите в касата.

— Фантастичен успех — рече на Майлс, докато се наместваше на масата им. — А на теб как ти се вижда, Сами? Ти досега не си идвала, нали? Какво ще кажеш за стенописа, а? А за порцелана?

— Ммм. Прекрасно — каза Саманта.

— Мислех си дали да не отпразнувам тук шейсет и петия си — почеса се разсеяно Хауърд по възпалението, което мехлемите на Парминдер все още не бяха излекували, — но ми се вижда възтесничко. Май ще е най-добре да го направим в Черковната зала.

— Кога, дядо? — обади се Лекси. — Аз канена ли съм?

— На двайсет и девети. А ти на колко стана? На шестнайсет ли? Разбира се, че си поканена — заяви щастливо Хауърд.

— На двайсет и девети ли? — сепна се Саманта. — Ама…

При което Шърли я изгледа остро.

— Хауърд от месеци наред планира това празненство. Откога все за него си приказваме.

— … точно тогава е концертът на Либи — допълни Саманта.

— Кой, онзи, училищният ли? — попита Хауърд.

— Не — намеси се Либи. — Мама ми взе билети за любимата ми група. Ще пеят в Лондон.

— И се налага аз да я придружа — заяви Саманта. — Изключено е да я пусна сама.

— Майката на Хариет каза, че може тя…

— Ако ще ходиш в Лондон, Либи, ще ходиш с мен.

— Двайсет и девети ли казваш? — изгледа я косо и Майлс. — Денят след изборите?

Саманта пусна онзи язвителен смях, който бе спестила на Морийн.

— Става дума за общинския съвет, Майлс. Да не очакваш, че ще правите пресконференции.

— Е, ще ни липсваш, Сами — каза Хауърд и се заизправя с помощта на облегалката й. — Аз да вървя тогава… Андрю, ти май нямаш повече работа тук… виж дали не трябва да качиш нещо от зимника.

Андрю се видя принуден да изчака до тезгяха отиващите и връщащите се от тоалетната хора. В това време Морийн товареше Сухвиндер с чинии със сандвичи.

— Как е майка ти? — попита тя неочаквано момичето, като че мисълта й беше хрумнала току-що.

— Добре е — каза Сухвиндер и се изчерви.

— Надявам се да не се е разстроила особено от оная гадост на уебсайта на съвета?

— Не е — отвърна Сухвиндер, а очите й се насълзиха.

Андрю излезе на влажното дворче, което в ранния следобед се бе постоплило от слънцето. Надяваше се да завари там и Гая, излязла на чист въздух, но тя сигурно се беше прибрала в служебната стая на гастронома. Разочарован, запали цигара. Но едва успя да опъне, когато от кафето изскочи Гая, довършваща обяда си с кен газирана напитка.

— Здравей — каза Андрю с пресъхнала изведнъж уста.

— Здрасти — отвърна му тя. И след две-три секунди: — Слушай, оня твой приятел що така се ебава със Сухвиндер? На лична основа ли го прави, или си е расист?

— Не е расист — рече Андрю.

Извади цигарата от устата си, напъна се да спре треперенето на ръцете си, пък и да измисли какво друго да й каже. Отразените от кофите за боклук слънчеви лъчи нагряваха потния му гръб; тази нейна близост в тази тясна черна рокличка направо го побъркваше, особено сега, след като бе мярнал какво има отдолу. Дръпна пак от цигарата и си даде сметка, че никога не е бил толкова замаян или жизнерадостен.

— Че тя какво толкова му е направила?

Извивката на ханша към фината талийка; изяществото на широките й пъстри очи над кена със спрайт. На Андрю му идеше да й каже: Ма’ни го това копеле. Само ми дай да те докосна и така ще го изтряскам…

В дворчето се появи и Сухвиндер и запримигва срещу слънцето; в тениската на Гая явно й беше неудобно и горещо.

— Той каза да влизаш — обърна се тя към Гая.

— Ще почака — отвърна хладнокръвно Гая. — Не съм си допила това. И няма и четирийсет минути, откакто излязох.

Андрю и Сухвиндер я съзерцаваха как си допива напитката и се възхищаваха на нейната арогантност и хубост.

— Оная дърта кучка нещо за майка ти ли ти разправяше преди малко? — попита Гая Сухвиндер.

Сухвиндер кимна.

— Понеже си мисля дали тъкмо неговият приятел — поде тя, приковала отново Андрю с поглед, а той реши, че ударението й върху „неговият“ е несъмнено еротично, при все че тя целеше да прозвучи подигравателно, — не е качил онова съобщение за майка ти на уебсайта.