Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Няма начин — рече Андрю с леко разтреперан глас. — Онзи, който го е писал, се заяде и с моя старец. Преди две седмици.

— Какво? — не можа да повярва Гая. — Същият човек е писал нещо и за баща ти ли?

Той кимна, къпейки се в проявения от нея интерес.

— За някакви там кражби, нали? — попита придобилата изведнъж значителна смелост Сухвиндер.

— Ъхъ. За което вчера го уволниха. Така че — Андрю посрещна почти без примигване заслепителния поглед на Гая — не само нейната майка е пострадала.

— Ебаси ужасът — каза Гая, изсипа остатъка от кена и го хвърли в кофата. — Тука при вас е пълна лудница.

Постингът за Парминдер на уебсайта на съвета изстреля на кошмарни нови висини страховете на Колин Уол. Можеше само да гадае как Молисънови се сдобиват със сведенията си, но ако и това знаеха за Парминдер…

— За бога, Колин — възпираше го Теса. — Това са само зловредни слухове! В тях няма и капка истина!

Колин обаче не смееше да й повярва. По природа бе склонен да приеме, че и околните живеят с тайни, които едва ли не ги влудяват. Не намираше утеха дори във факта, че бе прекарал повечето си живот на възрастен, очаквайки с ужас катастрофи, които не се бяха състояли; понеже, по закона на вероятностите, все една ще се случи някой ден.

Замислил се бе, както винаги, за своето неизбежно демаскиране на връщане пеш от месарницата в два и половина, та осъзна къде всъщност се намира едва след като се стресна от глъчката от новото кафе. И ако не беше вече се изравнил с витрината на „Медният чайник“, сигурно щеше да пресече на отсрещната страна на площада, тъй като вече се страхуваше и от най-малката близост с Молисънови. Но в този миг видя през стъклото нещо, което го накара да се облещи.

Когато десет минути по-късно влезе в кухнята, Теса разговаряше по телефона със сестра си. Колин остави овнешкия бут в хладилника и с бодра крачка се изнесе нагоре по стълбите чак до таванската стая на Фатс. И като отвори със замах вратата, завари, както се и очакваше, безлюдна стая.

Вече не помнеше кога за последен път е идвал тук. Подът беше покрит с мръсни дрехи. При все че капандурата беше отворена, цареше някаква странна миризма. На бюрото на Фатс Колин съзря голям кибрит. Отвори го и установи, че е натъпкан с усукани картонени мундщуци. На бюрото до компютъра се въргаляше най-нахално пакет цигарени книжки „Ризла“.

Сърцето на Колин като че се свлече от гърдите му и се размаза върху червата му.

— Колин? — долетя от долната площадка гласът на Теса. — Къде си?

— Горе! — изрева той.

Тя се появи уплашена и разтревожена на вратата на Фатс. А той безмълвно вдигна кибритената кутия и й показа съдържанието й.

— О — успя само да каже Теса.

— Той нали каза, че днес ще излиза с Андрю Прайс — рече Колин. А Теса се притесни от мускула, който се разигра по челюстта му, една гневна бучица, която мърдаше напред-назад. — А аз току-що минах покрай новото кафене на площада и видях как Андрю е на работа там и бършеше маси. Къде в такъв случай е Стюарт?

В продължение на цели седмици Теса се преструваше, че му вярва, щом Фатс й кажеше, че излиза с Андрю. А от няколко дни насам се убеждаваше, че сигурно Сухвиндер греши в предположенията си, че Фатс излиза (или че изобщо би благоволил да излезе) с Кристъл Уидън.

— Нямам представа — отговори му. — Ела да пиеш чай. А пък аз ще му звънна.

— Предпочитам да го изчакам тук — каза Колин и седна на неоправеното легло на Фатс.

— Хайде, Колин, слез долу — замоли го Теса.

Боеше се да го остави сам горе. Кой знае какво щеше да открие в чекмеджетата и чантата на Фатс. Още по-малко искаше да му позволи да разгледа компютъра му или да му наднича под леглото. Отказът да се завира в тъмни ъгли бе станал единственият й модус операнди.

— Слез долу, Кол — продължи да настоява.

— Никъде няма да слизам — заяви Колин и скръсти ръце като бунтуващо се дете, а мускулчето продължаваше да играе по челюстта му. — Дрога ще ми държи той — синът на заместник-директора.

Седналата на стола пред компютъра на Фатс, Теса усети познат прилив на гняв. Макар да знаеше, че вторачването в себе си е неизбежно последствие от заболяването му, понякога…

— Не е първият тийнейджър, който експериментира — каза.

— Ти докога ще го защитаваш? Не ти ли е минавало през ум, че с тия твои постоянни оправдания ще му внушиш, че и убийство му е позволено да извърши?

Тя полагаше всички усилия да си сдържи нервите, понеже е длъжна да е буферът помежду им.