Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Можете да се преоблечете в стаята за персонала, момичета — каза Морийн и им посочи току-що освободеното от Хауърд помещение.

Гая бе почнала да събува джинсите си до служебната тоалетна, когато забеляза изражението на Сухвиндер.

— Какво има, Сукс — попита.

Новоизмисленият прякор вдъхна на Сухвиндер смелостта да изкаже нещо, което при други обстоятелства щеше да премълчи.

— Не мога да облека това — прошепна.

— Защо? — попита Гая. — Добре ще ти стои.

Но черната рокля беше без ръкави.

— Не мога.

— Но за… Божичко! — рече Гая.

Сухвиндер бе вдигнала нагоре ръкавите на блузата си. От вътрешната страна и двете й ръце бяха покрити с грозни пресичащи се белези, а други, по-нови и по-ядни на вид прорези личаха между китката и лакътя й.

— Сукс — едва промълви Гая. — Каква е тая работа бе, девойко?

Но Сухвиндер само завъртя глава с насълзени очи.

Гая се замисли за миг, после каза:

— Измислих. Ела насам.

И взе да съблича тениската си с дълъг ръкав.

Някой блъсна силно вратата и незатвореното докрай резе поддаде: запотеният Андрю влезе наполовина, понесъл два тежки пакета с тоалетни хартии, преди да го възпре гневният вик на Гая. Той моментално заотстъпва назад и се спъна в Морийн.

— Преобличат се — рече му тя с кисел неодобрителен тон.

— Ама господин Молисън ми заръча да сложа това в служебната тоалетна.

Д’еба и копелето. Та тя бе само по сутиен и гащи. Почти всичко беше видял.

— Извинявайте — викна Андрю през затворената врата.

Цялото му лице пламтеше от силата на изчервяването.

— Чекиджия — измърмори Гая от другата страна. И подаде тениската си на Сухвиндер: — Облечи я под роклята.

— Той ще се усъмни.

— Няма значение. За другата седмица ще си намериш черна и ще изглеждаш все едно си с дълъг ръкав. А него все ще го излъжем нещо…

— Тя е с екзема — обяви Гая в мига, в който двете със Сухвиндер излязоха от служебната стая, напълно екипирани с рокли и престилчици. — По целите й ръце. Никак не изглежда приятно.

— Уф — рече Хауърд и хвърли бърз поглед на белите ръкави на тениската на Сухвиндер, преди да се върне пак към Гая, която бе точно толкова разкошна, колкото се беше надявал.

— За другата седмица ще си донеса черна — каза Сухвиндер, но не посмя да погледне Хауърд в очите.

— Хубаво — каза той и потупа леко Гая по кръста, да ги насочи към кафето. — Имайте готовност — провикна се към служителките си като цяло. — Моментът почти настъпи… Отвори вратите, ако обичаш, Морийн!

Първата групичка клиенти вече чакаше на тротоара, а табелата отвън гласеше: Откриване на „Медният чайник“ — днес! Първото кафе — безплатно!

Минаха цели часове, преди Андрю да успее пак да мерне Гая. Хауърд не го оставяше да спре дори за миг: сваляй и качвай тежки кашони с мляко и плодови сокове по стръмните стъпала до мазето, бърши пода в кухничката отзад. И почивката му за обяд се падна по-рано от тези на двете момичета. Зърна я чак когато Хауърд го викна при щанда на кафето и се размина само на сантиметри с Гая, която бе тръгнала в обратната посока, към служебната стаичка.

— Затрупани сме с клиентела, господин Прайс! — рече му бодро Хауърд. — Сложи си чиста престилка и забърши свободните маси, докато Гая обядва!

На маса до витрината седяха Майлс и Саманта Молисън с двете им дъщери и Шърли.

— Май много добре потръгна, а? — озърташе се Шърли. — Но какво, за бога, носи онова момиче Джаванда под роклята си?

— Бинтове? — опита се да познае Майлс, гледайки с присвити очи през помещението.

— Здравей, Сухвиндер! — провикна се Лекси, която я познаваше от началното училище.

— Недей да викаш, миличка — направи й Шърли забележка, при което Саманта настръхна.

В този момент иззад тезгяха се появи Морийн в черната къса рокля и дантелената престилчица, при което Шърли трупяса в кафето си.

— Леле-мале — изрече под сурдинка по повод на приближаващата се с грейнал поглед Морийн.

Че е така — така е , рече си наум Саманта. Морийн наистина изглежда като посмешище, особено редом с две шестнайсетгодишни момичета в същия екип, но в никакъв случай няма да направи удоволствие на Шърли, като се съгласи с нея. Извърна се демонстративно настрани и се загледа в младежа, който бършеше близките маси. Слабичък, но що-годе добре развит в раменете. Виждаше се как играят мускулите му под широката тениска. Направо да не повярва човек, че и дебелият задник на Майлс едно време беше толкова малък и стегнат — но в този момент момчето се извърна към светлината и тя забеляза акнето му.