Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Но ако тя се съгласи да участва и в действителност идва, ще отбележи огромен напредък — отбеляза Кей.

— Ако ни затворят обаче — обърна се с въздишка Нина от „Белчапъл“ към Парминдер, — предполагам, че няма да има към кого друг да се обърне за метадон, освен към вас.

— Аз пък точно от това се боя, че няма да го направи — изпревари Кей отговора на Парминдер.

— Какво искате да кажете? — запита ядно Парминдер.

Жената насреща й само продължи да я приковава с поглед.

— Искам да кажа, че вземането на автобуса и явяването в определен час не е най-силната страна на Тери — отвърна Кей. — Докато, за да стигне до „Белчапъл“, й е достатъчно просто да пресече улицата.

— О — рече сразената Парминдер. — Да. Извинявайте. Всъщност сте съвсем права.

(Беше предположила, че Кей намеква за оплакването по повод смъртта на Катерин Уидън и че надали Тери Уидън ще й се довери.

Съсредоточи се върху онова, което говорят. Какво ти става? )

— Добре, да видим какво се получава в крайна сметка — рече загледаната в записките си супервайзорка. — Пренебрегнати родителски задължения и от време на време кратки периоди на задоволителни грижи. — Въздъхна, но по-скоро от отчаяние, отколкото от мъка. — Непосредствената криза е отминала: тя е престанала да употребява… Роби пак посещава детската градина, където можем да контролираме директно състоянието му… за момента липсват конкретни поводи да се тревожим за сигурността му. Но, както отбеляза Кей, оставяме го в списъка на изложените на най-висок риск деца… Според мен е задължително да се срещнем пак след четири седмици…

Изминаха още четирийсет минути, преди съвещанието да приключи. Кей изпрати Парминдер до паркинга.

— Много е мило от ваша страна, че се явихте лично; повечето джипита просто изпращат сводка.

— Днес ми е почивен ден — каза Парминдер.

Желаеше просто да оправдае присъствието си, тъй като мразеше да се мотае из къщи без работа, но Кей реши, че си проси още похвали, и й ги осигури.

Когато стигнаха до колата на Парминдер, Кей попита:

— Вие, доколкото знам, сте общински съветник, нали така? Колин предаде ли ви данните за „Белчапъл“, които му връчих?

— Да — потвърди Парминдер. — Ще трябва някой ден да ги обсъдим. Включени са в дневния ред за следващото заседание.

Но след като Кей й издиктува номера си, пусна още някоя и друга похвала и си замина, мислите на Парминдер се върнаха пак към Бари, Призрака и семейство Молисън. Прекосяваше „Фийлдс“, когато през занижената й защита най-после успя да се промъкне онази елементарна мисъл, която досега се мъчеше да закопае, да удави.

Ами аз май наистина го обичах.

На Андрю му бяха нужни сума ти часове да реши как да се облече за първия си работен ден в „Медният чайник“. Окончателният му избор вече почиваше върху облегалката на стола в стаята му. Една особено зла гнойна пъпка си бе наумила да оформи лъскаво твърдо връхче върху лявата му буза, та Андрю се беше принудил да експериментира с фон дьо тена на Рут, който бе измъкнал тайно от чекмеджето на тоалетката й.

В петък вечерта подреждаше масата за вечеря, умът му беше изцяло зает с Гая и с предстоящите седем часа толкова тясна близост, че евентуално можеше да я докосне, когато баща му се върна от работа в състояние, в каквото Андрю никога досега не го беше виждал. Саймън му се стори сломен, почти дезориентиран.

— Къде е майка ти?

Рут изскочи енергично от килера.

— Здравей, Сай-Пай! Как… Ама какво е станало?

— Съкратиха ме.

Ужасена, Рут плесна длани върху лицето си, после се хвърли към съпруга си, обгърна го с ръце през врата и го придърпа към себе си.

— Защо? — прошепна.

— Заради онова съобщение — каза Саймън. — На шибания им уебсайт. И Джим и Томи привикаха. Или се съгласете да ви съкратим, или ще ви уволним дисциплинарно. Гаден избор. Дори на Брайън Грант му предложиха нещо много по-свястно.

Андрю остана замръзнал на мястото си и усети как бавно калцира във формата на паметник на вината.

— Да му еба майката — рече Саймън, забол нос в рамото на Рут.

— Ще си намериш друга работа — прошепна му тя.

— Не и тъдява — каза Саймън.

Седна на един от столовете, без да си съблече палтото, и заби поглед в отсрещната стена, очевидно лишен от дар слово от събитията. Рут пърхаше наоколо му — поразена, предана, готова да ревне. Андрю обаче установи с облекчение наличието в бащиния кататоничен ступор на лека доза от обичайното му театралничене. И съответно усети как чувството му за вина лекичко се посмали. Така че продължи да реди масата, без дума да каже.