Джоан Роулинг - Вакантен пост

Вечерята мина в мълчание. Уведоменият за семейната новина Пол гледаше ужасен, едва ли не очакващ баща му да стовари върху му цялата вина за случилото се. Саймън сдъвка първото ястие с изражението на мъченик християнин — ранен, но очакващ с достойнство незаслуженото гонение, обаче:

— Ще платя на някого да му изкара мазното лице на тоя гад през тила му — избухна, докато се тъпчеше с ябълкова сладоледена шарлота, а на семейството му стана ясно, че има предвид Хауърд Молисън.

— Чу ли, че на сайта се е появило ново съобщение? — попита задъхана Рут. — Не си единствената им мишена, Сай. Шър… някой в работата ми го каза. Същият автор — Призрака на Бари Феърбрадър — написал нещо ужасно по адрес на доктор Джаванда. Хауърд и Шърли се принудили да викнат някакъв специалист, а той установил, че пишещият се логвал с потребителското име и паролата на Бари Феърбрадър, така че за всеки случай ги премахнали… от базата данни или каквото му викат там…

— Да, ама това няма да ме върне на шибаната ми работа.

Рут не посмя да отвори повече уста в продължение на няколко минути.

Андрю силно се притесни от думите на майка му. Не стига, че са почнали да издирват кой е Призрака на Бари Феърбрадър, ами и някой друг е последвал примера му.

Кой друг, освен Фатс обаче би се сетил да се логне с данните на Бари Феърбрадър? Но пък за какво му е на Фатс да се заяжда с доктор Джаванда? Или за него това е просто още един начин да бръкне на Сухвиндер? Нещо хич не му се връзваше на Андрю…

— На тебе какво ти е бе? — излая му Саймън през масата.

— Нищо — измънка Андрю, после се коригира: — Шокиран съм… заради работата ти, значи…

— О, господинът е шокиран? — кресна Саймън, при което Пол изтърва лъжичката си и се окапа със сладолед. — (Вземи да се почистиш, Полина, педалче такова!) Ами така е в реалния свят, Пъпчо! — продължи да вика на Андрю. — Всеки гледа как да те преебе! Така че ти — и посочи през масата първородния си син — утре хич не си прави труда да се прибираш, ако не си научил нещо гадно за Молисън, ясно ли ти е!

— Сай…

Саймън се отблъсна назад от масата, запокити лъжичката си, която отскочи с дрънчене от пода, и излезе гневен от стаята, като затръшна вратата след себе си. Андрю зачака да чуе неизбежното и не бе ни най-малко разочарован.

— Ужасно е шокиран, горкият — зашепна разстроената Рут на синовете си. — Като си помислите колко години блъска за тая фирма… а сега се притеснява как ще се грижи за всички нас…

Когато в шест и половина на следващата сутрин иззвъня будилникът, Андрю само след секунди го изключи и буквално скочи от леглото. Изпаднал направо в коледно настроение, изми се и се облече за нула време, след което посвети четирийсет минути на косата и лицето си, като капваше миниатюрни капчици фон дьо тен върху най-видимите си пъпки.

Нямаше да се учуди, ако Саймън го беше причакал в коридора; успя все пак да мине безпрепятствено на пръсти покрай стаята на родителите си и след една съвсем бърза закуска избута бегача на Саймън от гаража и се спусна по хълма към Пагфърд.

Имаше лека утринна мъгла, която обаче предвещаваше слънчев ден. Щорите на гастронома все още не бяха вдигнати, но вратата издрънча и се поддаде на тласъка му.

— Не оттам! — кресна му Хауърд и се заклати към него. — За теб входът е отзад! Остави си колелото до кофите за боклук, не ща да го виждам отпред!

Задната страна на гастронома, до която се стигаше по тесен проход, представляваше усойно, постлано с калдъръм дворче, заградено с високи стени, навеси с боклукчийски кофи с промишлени размери и капак, под който стръмни стъпала водеха към зимника.

— Виж там къде ще си го заключиш с веригата, само да не пречи — каза Хауърд, появил се през задната врата, задъхан и със запотено лице. Андрю взе да се бори с катинарчето на веригата, а Хауърд обърса с престилката потта от челото си.

— Добре, почваме от зимника — каза, след като Андрю си заключи велосипеда. И му посочи металния капак: — Слез долу да се запознаеш с разположението му.

Надвеси се над отвора да гледа как Андрю слиза по стълбите. Самият Хауърд от години не беше в състояние да слезе в собствения си зимник. Вместо него по стълбите слизаше и се качваше със залитане по два-три пъти седмично Морийн; но сега, след като го бяха заредили със стока за кафето, нямаше как да минат без по-млади нозе.

— Хубаво се огледай — викна на изчезналия от погледа Андрю. — Виждаш ли къде сме подредили сладкишите и печивата? А чувалите с несмляно кафе и кашоните с чаените торбички? А в ъгъла — ролките тоалетна хартия и найлоновите торби за боклук?