Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Съжалявам, Колин, но ти и длъжността ти не са всичко…

— Аха! Значи, ако ме уволнят…

— Че на кого му е притрябвало да те уволнява?

— Престани, за бога! — кресна вбесен Колин. — Всичко върху мен се отразява. Не че досега е било скрито-покрито. Та той вече се смята за един от най-трудните ученици в…

— Абсолютно не си прав! — викна Теса. — Ти единствен си си наумил, че Стюарт не е най-нормален тийнейджър. Да не би да го сравняваш с Дейн Тъли?

— Че той вече е тръгнал по пътя на Тъли — щом в боклука му намирам дрога…

— Ами аз за какво навремето ти давах зор да го запишем в пакстънската гимназия! Знаех си аз, че ако учи в „Уинтърдаун“, каквото и да направи, ти ще го извъртиш все към себе си! Защо се чудиш, че се бунтува, след като разчиташ всеки негов жест да ти повдига реномето? Изобщо не исках да учи там, където ти работиш!

— А пък аз — изрева Колин и рипна на нозе — изобщо не го исках, по дяволите!

— Не говори така! — хлъцна Теса. — Знам, че те е яд… но не говори така!

Два етажа под тях входната врата се затръшна. Теса се заозърта уплашена, сякаш Фатс можеше да се материализира изведнъж сред тях. Стресна я обаче не самият шум, а фактът, че Стюарт никога не блъскаше входната врата; напротив — обикновено се измъкваше и прибираше като някакъв призрак.

Познатите му стъпки по стълбите: дали знае, или подозира, че те двамата са в стаята му? Колин чакаше със стиснати до тялото юмруци. Теса чу как средното стъпало изскърца и след малко отпреде им застана Фатс. А тя беше убедена, че предварително е аранжирал изражението си — смесица от досада и презрение.

— Добър ден — каза и взе да мести поглед от майка си към стегнатия, напрегнат свой баща и обратно. Притежаваше всичкото онова самообладание, което винаги бе липсвало на Колин. — На какво дължа изненадата?

Теса отчаяно се опита да го насочи.

— Татко ти се притесняваше къде си — каза с умолителен тон. — Ти нали каза, че излизаш с Арф, а пък татко ти го видял…

— Ъхъ. Промяна в програмата — отвърна Фатс.

После погледна натам, където трябваше да е кибритът.

— И няма ли все пак да ни кажеш къде си бил? — попита Колин.

По ъглите на устата му вече се виждаха бели петънца.

— Ами, щом настоявате — рече Фатс и зачака.

— Стю — полупрошепна, полуизстена Теса.

— Имах среща с Кристъл Уидън — каза Фатс.

О, не, божичко, не, не, не… — мина й през ума на Теса.

— С кого? — рече Колин, толкова шашардисан, че забрави за агресивния си тон.

— Имах среща с Кристъл Уидън — повтори Фатс, този път малко по-силно.

— А тя — каза Колин след една едва доловима пауза — от кога ти е приятелка?

— От известно време — отговори Фатс.

Теса усети, че Колин се мъчи да формулира въпрос толкова гротесков, че не се поддаваше на изговаряне.

— Трябваше да ни кажеш, Стю — укори го тя.

— Кое да ви кажа?

А тя се уплаши, че той току-виж вкарал спора им в опасно русло.

— Къде отиваш — рече тя, изправяйки се, в стремежа си да изглежда делова. — Следващия път не е лошо да ни се обадиш.

Хвърли поглед на Колин с надеждата, че ще последва примера й и ще тръгне също към вратата. Той обаче остана закован насред стаята, втренчил ужасен поглед във Фатс.

— Имаш ли… някакво вземане-даване с Кристъл Уидън? — попита накрая Колин.

Стояха един срещу друг, Колин с няколко сантиметра по-висок, но с всичката власт в ръцете на Фатс.

— Вземане-даване ли? — повтори Фатс. — Ти какво разбираш под „вземане-даване“?

— Много добре знаеш какво разбирам! — отвърна Колин, а лицето му поруменя.

— Имаш предвид дали я рутя ли? — запита Фатс.

Тихият възглас „Стю!“ от страна на Теса бе заглушен от вика на Колин:

— Как смееш!

Фатс обаче само го гледаше и се подхилкваше. Цялото му присъствие излъчваше само присмех и предизвикателство.

— Какво? — попита Фатс.

— Ти… — Колин затърси нужните му думи, като през цялото време ставаше все по-червен, — … ти спиш ли с Кристъл Уидън?

— Дори да приемем, че спя, то не би трябвало да е проблем, нали така? — запита Фатс и хвърли бърз поглед на майка си. — На теб, доколкото знам, целта ти е да помогнеш на Кристъл Уидън, нали?

— Помощта…

— Нали се бориш да не закриват оная клиника за наркомании, че да помогнеш на семейството на Кристъл?

— Какво общо има…?

— В такъв случай не виждам проблем в това, че излизам с нея.

— А ти в действителност ли излизаш с нея? — попита рязко Теса.

Щом Фатс настоява разправията им да се пренесе на тази територия, тя няма нищо против.