Джоан Роулинг - Вакантен пост

И понеже не знаеше колко пъти е извършил това престъпление, а и си нямаше доверие, умишлено се товареше с всички онези преписки и папки, та да няма свободни ръце, с които да напада, докато върви по коридора. Затова и крещеше на щъкащите деца да се махнат от пътя му, да се пазят, докато минава той. Но все без полза. Винаги се намираше по някое изостанало дете, което да притича покрай него, да се отрие при разминаване, а той, с препълнените си ръце, почваше да си представя по какви други начини би могъл да осъществи непристоен допир с него: набързо изнесен настрани лакът, който да забърше минаващата гърда; стъпка встрани, която да осигури физически контакт; уж неволно протегнат крак, та чаталът на детето да влезе в допир с плътта му.

— Колин — каза Теса.

Но той отново се беше разридал; мощни хлипове разтърсваха едрото му непохватно тяло, а когато тя го прегърна и притисна лицето си о неговото, и нейните сълзи взеха да мокрят кожата му.

На няколко километра от тях, в „Хилтоп Хаус“ Саймън Прайс седеше пред чисто новия семеен компютър във всекидневната. Чувстваше се раздразнен, а на всичко отгоре и прецакан при вида на тръгналия с колелото Андрю, отиващ на новата си работа през уикендите при Хауърд Молисън, и при мисълта, че се беше видял принуден да плати нормалната пазарна цена за тоя проклет компютър. Откакто през онази нощ изхвърли откраднатия, Саймън изобщо не беше поглеждал уебсайта на общинския съвет, но, от дума на дума, му мина мисълта да провери дали постингът, заради който го бяха уволнили, е още там и дали може да бъде видян от някой бъдещ негов работодател.

Нямаше го вече. Но Саймън нямаше и най-малката представа, че дължи това на своята съпруга, понеже Рут не смееше да му признае, че се е обаждала на Шърли, дори и по повод на премахването на съобщението. А след като настроението му леко се повиши при тази констатация, Саймън провери дали е още там и постингът за Парминдер, но и него го нямаше.

И тъкмо да затвори браузера, забеляза най-новия постинг, озаглавен: Фантазиите на заместник-директора на едно училище.

Прочете го два пъти, после, при все че беше сам във всекидневната, взе да се смее на глас — с дивашки, тържествуващ смях. Никога не му се беше случвало да разговаря с оня подскачащ дългуч с огромното чело. А и му стана хубаво, като си даде сметка, че в сравнение с него той, Саймън, много леко се е разминал.

Рут влезе с плаха усмивка, зарадвана от смеха на Саймън, който, откакто го бяха уволнили, беше непрекъснато в отвратително настроение.

— На какво се смееш?

— Нали знаеш бащата на Фатс? Оня, заместник-директора, Уол? Ами че той бил най-долен педофил.

Усмивката на Рут се свлече. А тя се приближи и зачете съобщението на екрана.

— Отивам да си взема един душ — обяви развеселено Саймън.

Рут изчака, да е сигурна, че е излязъл от стаята, и едва тогава се опита да се обади на приятелката си Шърли, за да я уведоми за най-новия скандал, но телефонът на Молисънови даваше заето.

Шърли бе успяла най-сетне да се добере до Хауърд в гастронома. Самата тя беше все още по халат, а той крачеше напред-назад в стаичката зад щанда.

— … от колко време се мъча да се свържа…

— Ама тя, Мо, беше на телефона. Я ми го повтори пак, ама бавно.

Шърли му прочете съобщението за Колин отчетливо, като телевизионна говорителка. Но още преди да стигне докрай, той я прекъсна:

— Успя ли да го препишеш това или нещо такова?

— Моля? — запита го тя.

— От екрана ли ми го четеш? Все още ли стои там? Или вече си го снела?

— В момента това се мъча да направя — излъга притеснено Шърли. — Мислех, че ще искаш…

— Веднага го сваляй! За бога, Шърли, нещата вече излизат извън всякакъв контрол… не може да допуснем да се разнасят подобни неща!

— Само си мислех, че можеш…

— Заличи го моментално, а ще го обсъдим, като се прибера! — кресна Хауърд.

Шърли се вбеси: никога досега не бяха си крещели един на друг.

Следващото заседание на общинския съвет — първото след смъртта на Бари — щеше да е ключово в разгарялата се битка по въпроса за „Фийлдс“. Хауърд отказа категорично да отложи гласуването както за бъдещето на клиниката за наркомании „Белчапъл“, така и за желанието на градчето да прехвърли на Ярвил юрисдикцията върху жилищния район.

Поради което Парминдер предложи тримата с Колин и Кей да се срещнат в навечерието на заседанието, за да начертаят стратегията си.

— Доколкото разбирам, Пагфърд няма правото да променя едностранно границите на общината, нали така? — попита Кей.