Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Мно’о готин гъз си отпрала, Кристъл.

Тя така подскочи, че най-горната от струпаните чинии се хлъзна и се разби върху мръсния под. Не си беше отишъл, а беше влязъл подире й. И сега бе забил поглед в опънатата върху гърдите й тениска.

— Еби се — рече му.

— Голямо момиче си вече.

— Еби се.

— И чувам, че буташ безплатно — приближи се съвсем Обо. — А можеш да печелиш повече и от майка си.

— Еби…

Ръката му бе вече върху лявата й гърда. Опита се да я отмести, но с другата си ръка той я хвана за китката. Запалената й цигара се плъзна по лицето му и той я тресна два пъти с юмрук по слепоочията; още чинии паднаха на пода, а като се дърпаше, тя се подхлъзна и падна; удари тила си в пода, а той се озова отгоре й; усети как ръката му тегли надолу ластика на анцуга й.

— Не… пусни бе… не!

Заби кокалчетата си в корема й и взе да си разкопчава панталона — тя се опита да изпищи, а той я перна през лицето — вонята му запуши ноздрите й, а той изръмжа в ухото й:

— Ха си викнала, ха съм те клъцнал с ножката.

От влизането му силно я заболя; чуваше го как пъшка и как самата тя само тихичко скимти; срамуваше се от звука, който издава — тъй уплашен и незначителен.

Той се изпразни и се махна от нея. А тя моментално вдигна долнището на анцуга и скочи насреща му със стичащи се по бузите сълзи, а той й се лезеше.

— Ще кажа на гос’ин Феърбрадър — чу се как изхлипа.

Така и не разбра откъде излязоха думите й. Голяма глупост каза.

— Тоя пък кой е? — закопча дюкяна си Обо, запали цигара, без никак да бърза, и блокира пътя й да излезе. — И с него ли се ебеш, а? Курветина малка.

Завлече се към преддверието и си тръгна.

А тя трепереше така, както никога не бе треперила през живота си. Имаше чувството, че ще повърне; усещаше се обгърната изцяло от вонята му. Болката в тила й пулсираше; болеше я и отвътре, а влага се стичаше по гащите й. Втурна се във всекидневната и там се спря разтреперана, обгърнала се с двете си ръце; после, в миг на ужас, осъзна, че той ще се върне, и хукна да заключва външната врата.

Върна се във всекидневната, намери един дълъг фас и го запали. Пушеща, трепереща и ридаеща, тръшна се в обичайното кресло на Тери, после скочи, понеже чу стъпки по стълбите: Тери се появи с объркан и дебнещ вид.

— К’во ти е?

Кристъл се задави с думите си:

— Той… той ме наеба.

— К’вооо?

— Обо… преди малко…

— Няма начин.

Инстинктивната реакция на Тери спрямо всички проблеми в живота: няма начин, не, аз не, не, никога.

Кристъл скочи и я блъсна; каквато си беше мършава, Тери се свлече с псувни и писъци назад в преддверието; а Кристъл се нахвърли на току-що заключената врата, взе да се бори с ключалката и рязко отвори.

Мина цели двайсет метра по улицата, без да спре да реве, когато се сети, че Обо може би я причаква някъде и я държи под око. Прекоси на бегом градината на едни съседи, мина на зигзаг през няколко задни пътечки по посока на къщата на Ники, а през цялото време течността се стичаше по гащите й и й идеше да повърне.

На Кристъл й беше съвсем ясно, че я е изнасилил. Точно това се беше случило и с по-голямата сестра на Лиан в паркинга на един нощен клуб в Бристол. Знаеше, че и повечето хора в такъв случай се обръщат към полицията; но няма как да допуснеш полицията в частния си живот, когато майка ти е Тери Уидън.

Ще кажа на гос’ин Феърбрадър.

Хлипанията й станаха още по-чести. На господин Феърбрадър наистина щеше да може да му каже. Той познаваше истинския живот. Единият от братята му беше лежал в затвора. Разправял бе на Кристъл за младините си: различни от нейната младост — никой не можеше да падне толкова ниско като нея, това поне й беше ясно — по-скоро като младостта на Ники, на Лиан. Парите им свършили; майка му била купила общинско жилище, но не успяла да плати навреме вноските; наложило се да живеят известно време в каравана, дадена им на заем от негов вуйчо.

Г-н Феърбрадър умееше да урежда нещата, да намира изход от всяка ситуация. Дори у тях дойде да говори с Тери за гребането на Кристъл, когато двете с Тери се скараха и Тери отказа да подпише разрешението Кристъл да пътува с отбора. И изобщо не се бе отвратил, или поне не го беше показал, което си е едно и също. Тери, която не търпеше и нямаше доверие никому, каза; „Абе добър човек ми се вижда“, и подписа.

А и самият господин Феърбрадър веднъж я предупреди:

— На теб ще ти е по-тежко в сравнение с останалите, Крис; и на мен ми беше по-тежко. Но пък ще можеш и повече от мен да постигнеш. Няма да е нужно да повтаряш грешките ми.