Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Веднага остави това! — кресна Кристъл на Роби, който се мъчеше да отвори капака на тенекията от бисквити, в която Тери държеше инструментите си.

Кристъл грабна кутията от ръцете му и я прегърна сякаш бе някакво живо същество, нещо, което би се борило да не умре и чието унищожение щеше да донесе ужасни последствия. Изподрасканата картинка на капака изобразяваше дилижанс с натрупан върху покрива багаж, теглен през снега от четири кестеняви коня, а кочияшът с цилиндър държеше в ръка пощальонски рог. Възползва се от това, че Тери пуши в кухнята, отнесе тенекиената кутия горе и я скри в стаята си. Роби се влачеше по петите й.

— Искам в паркааа.

Понякога тя го водеше, люлееше го на люлките и го въртеше на въртележката.

— Днес не може, Роби.

А той взе да хленчи и не спря, докато тя не му кресна да млъкне.

Много по-късно, по тъмно — след като Кристъл нахрани Роби с консервирани кръгчета спагети в доматен сос и го изкъпа, много след като беше свършило погребението — Обо почука на вратата им. Кристъл го видя от прозореца на стаята на Роби и се втурна да отвори, но Тери успя да я изпревари.

— К’во пра’иш, Тер? — попита Обо, прекрачвайки прага, без никой да го е поканил. — Чух, че си ме търсила миналата седмица.

Макар че Кристъл му бе заръчала да не става, Роби я беше последвал по стълбите. Усети го по уханието на измитата му с шампоан коса над разнасящата се над древното кожено яке на Обо воня на фасове и престояла пот. Освен това Обо беше обърнал и няколко халби — като й се хилеше, от устата му я блъскаха бирени изпарения.

— Ти как си, Обо? — попита Тери с оная нотка в гласа, която Кристъл не долавяше в други случаи и която издаваше сговорчивост и угодничество — признание, че Обо се радва на определени привилегии в дома им. — Къде се изгуби?

— В Бристол — каза той. — Ти как си, Тер?

— Тя няма нужда от нищо — намеси се Кристъл.

А той примига през дебелите си лупи. Роби така се беше вкопчил в крака на Кристъл, че ноктите му се канеха да пробият кожата й.

— А, я да видим кой бил тука, Тер? — отвърна Обо. — Това майка ти ли е?

Тери се разсмя. А Кристъл го изгледа кръвнишки, все още в хватката на Роби. Мътният поглед на Обо се спусна надолу към малкия.

— И к’во пра’и мойто момче?

— Не ти е никакво твое момче — каза Кристъл.

— Ти откъде знаеш? — ухили се кротко Обо.

— Еби си майката. Нищо не й трябва. Кажи му ма — едва ли не кресна Кристъл на Тери. — Кажи му, че нищо не щеш.

Уплашена, попаднала между две воли, много по-силни от нейната, Тери отвърна:

— Той просто идва да се видим…

— Хич и не му вярвай — каза Кристъл. — Не за това е тука. Кажи му ма. Тя нищо не ще — изрече злобно в нахиленото лице на Обо. — Вече от няколко седмици е чиста.

— Вярно ли ма, Тер? — не можа да повярва все още усмихнатият Обо.

— Вярно е — рече Кристъл, след като Тери не отвърна. — Все още е в „Белчапъл“.

— Няма да е задълго — каза Обо.

— Еби се — вбеси се Кристъл.

— Затварят ги — обяви Обо.

— Ама наистина ли? — внезапно се паникьоса Тери. — Ти откъде знаеш?

— Знам аз — рече Обо. — Икономии пра’ят.

— Нищо не знаеш — озъби му се Кристъл. — Глупости дрънка — каза на майка си. — Нали иначе щяха да ти кажат?

— Икономии — повтори Обо и взе да се опипва по джобовете за цигари.

— Не забравяй, че ти предстои преатестиране — напомни Кристъл на Тери. — Не трябва да се бодеш. Не може.

— К’во каза? — попита Обо, докато се бореше със запалката си, но нито една от двете жени не пожела да го осветли.

Тери задържа погледа на дъщеря си за някакви си две секунди, после очите й слязоха неохотно към облечения в пижамата си Роби, вкопчил се в крака на Кристъл.

— Наистина мислех да си лягам, Обо — измърмори, без да го погледне. — Друг път може да се видим.

— Чух, че баба ти умряла — каза той. — От Черил го чух.

Болка разкриви лицето на Тери, която изведнъж взе да изглежда на годините на Баба Кат.

— Аз си лягам. Хайде, Роби. Тръгвай с мен, Роби.

Но Роби отказваше да пусне крака на Кристъл в присъствието на Обо. Тери протегна към детето орловите си пръсти.

— Пусни ме, Роби — замоли го Кристъл. Когато изпаднеше в определени настроения, Тери използваше сина си за плюшено мече; но по-добре Роби, отколкото хероина. — Хайде, върви, върви с мама.

Малкият намери някаква сигурност в гласа на Кристъл и се остави Тери да го отведе по стълбите.

— Айде изчезвай — рече Кристъл, без да погледне Обо, но се отдалечи в кухнята, извади последната свита от Фатс Уол цигара от джоба си и взе да я пали от газовия котлон. Чу как външната врата се затвори и изтържествува: преебах го.