Джоан Роулинг - Вакантен пост

На Теса леко й призляваше, но си взе и четвърта бисквитка.

Тъй като в понеделник вечер Парминдер работеше до по-късно, а и Викрам обикновено се задържаше в болницата, трите деца в семейство Джаванда сами си готвеха и си подреждаха масата. Понякога се спречкваха, от време на време се смееха, но днес всяко едно бе потънало в собствените си мисли, така че изпълниха задачата си с необичайна ефикасност в почти пълно мълчание.

Сухвиндер не спомена нито на брат си, нито на сестра си, че се е канела да бяга от училище, нито им каза как Кристъл Уидън заплашваше да я пребие. Напоследък навикът й да пази тайна бе станал съвсем подчертан. Изпитваше активен страх от това, да споделя чувствата си, понеже се боеше да не издадат създалия се в душата й необичаен свят — светът, в който Фатс Уол успяваше да навлезе с такава ужасяваща лекота. Но в същото време си даваше сметка, че събитията от днешния ден не могат да се премълчават до безкрай. Още повече че Теса й беше съобщила за намерението си да се обади по телефона на Парминдер:

— Длъжна съм да уведомя майка ти, Сухвиндер, но ще имам грижата да й обясня причината за постъпката ти.

Сухвиндер бе изпитала нещо като топлота към Теса, макар да бе майката на Фатс Уол. Колкото и да се плашеше от предстоящата реакция на майка си, предложението на Теса да се намеси в нейна полза разпали в душата й слаба надеждичка. Дали пък осъзнаването на отчаянието на Сухвиндер няма да пропука поне мъничко непоколебимото неодобрение на майка й, разочарованието й и изричаните с каменно лице безкрайни критики?

Когато входната врата най-после се отвори, чуха майка им да говори на пенджабски.

— Уф, пак ли тая проклета ферма — изстена Джасвант, надала ухо към прииждащите звуци.

Родът Джаванда притежаваше фамилно имотче в щата Пенджаб, паднало се на най-голямата дъщеря Парминдер поради това, че баща им нямаше синове. Така че фермата заемаше свое място в родовата памет — чест обект на обсъждане между Джасвант и Сухвиндер, които с лека изненада и учудване бяха установили наличието на определено очакване у неколцина по-възрастни роднини цялото им семейство един ден да се върне в родината. Бащата на Парминдер цял живот пращаше пари за издръжка на фермата, дадена под аренда на някакви вечно намусени и недоволни втори братовчеди. А сред роднините на майка й фермата бе повод за редовни разправии.

— Баба пак се е скарала с единия — превеждаше Джасвант проникналите през вратата приглушени думи на Парминдер.

Парминдер беше научила първородната си дъщеря на малко пенджабски, а Джаз бе поела много повече от братовчедките им. Поради силната си дислексия обаче Сухвиндер отдавна ги беше отказала от опитите им да я учат на два езика едновременно.

— Харприт още настоявала да продадат онова ъгълче заради пътя…

Сухвиндер чу как Парминдер изрита обувките си. Съжали, че майка й точно тази вечер е намерила да се занимава с фермата; тези разправии неизменно й разваляха настроението. А когато Парминдер отвори вратата и влезе с вкаменено като маска лице, смелостта окончателно напусна Сухвиндер.

Парминдер махна небрежно на Джасвант и Раджпал, но посочи с пръст първо Сухвиндер, после един кухненски стол в смисъл да седне там и да я чака да приключи с разговора си.

Джасвант и Раджпал се изнизаха нагоре по стълбите. Прикована към стола от майчината повеля, Сухвиндер остана да чака под окичилите стената снимки, които излагаха пред погледите на цял свят относителната й неадекватност. А майка й приказва още сума ти време, преди най-сетне да каже „дочуване“ и да прекъсне връзката.

А в мига, в който се извърна към дъщеря си, Сухвиндер усети мигновено, без дума да й се каже, че е била излъгана в надеждите си.

— Така — процеди Парминдер. — Днес в работата ми се обади Теса. Предполагам, че знаеш по какъв въпрос.

Сухвиндер кимна. Устата й сякаш се напълни с памук.

Гневът на Парминдер се стовари отгоре й като цунами и така повлече Сухвиндер, че не й даде възможност да стъпи на крака.

— Защо? Защо? Пак ли копираш оная лондончанка… пак ли се мъчиш да я впечатлиш? Джаз и Радж никога не са се държали по този начин. Кое те кара теб така да постъпваш? Какво ти става? Толкова ли се гордееш с мързела и некадърността си? Кой ти е казал, че е „куул“ да се държиш като малолетна престъпница? Представяш ли си какво ми беше, като ми се обади Теса? Да ми звъни в работата… такъв срам не съм изживявала… отвращаваш ме, разбра ли? Нима не ти осигуряваме всичко, от което се нуждаеш? Нима не ти помагаме достатъчно? Какво ти има ма, Сухвиндер?