Джоан Роулинг - Вакантен пост

В отчаянието си да прекъсне майчиното словоизлияние Сухвиндер спомена името на Кристъл Уидън…

— Кристъл Уидън! — кресна Парминдер. — Оная глупачка! Ама ти защо изобщо й обръщаш внимание? Не й ли каза колко труд положих да поддържам живота у проклетата й прабаба? Не й ли го каза?

— Ама аз… не…

— Ако ще ми слушаш какви ги приказват разните там Кристъл Уидъни, значи, си абсолютно безнадежден случай! Или просто налучкваш естественото си равнище може би? Искаш да бягаш от училище и да работиш в кафене, понеже е по-лесно, като в същото време хвърляш на вятъра всички възможности да получиш някакво образование, нали? Това ли научи от участието си в един отбор с Кристъл Уидън — да паднеш до нейното ниво?

А Сухвиндер се сети как Кристъл и тайфата й дебнеха от отсрещния тротоар за пролука в движението, която да им позволи да пресекат улицата. Какво трябва да направи, че майка й да я разбере? Само допреди час хранеше поне мъничка надежда, че най-после ще може да сподели с майка си — поне за Фатс Уол…

— Махай ми се от очите! Бягай! Ще си поговоря с баща ти, като се прибере. Върви!

Сухвиндер се качи бавно горе. Джасвант я викна от стаята си:

— За какво толкова ти кудкудякаше?

Сухвиндер не отговори. Прибра се в своята стая, затвори вратата и приседна на ръба на леглото.

Какво ти има ма, Сухвиндер? Отвращаваш ме.

Толкова ли се гордееш с мързела и некадърността си?

Добре де, а какво очакваше? Да я гушне и утешава ли? Кога за последен път я е прегръщала и държала в обятията си Парминдер? Че то и скритото в плюшеното й зайче ножче за бръснене й дава повече утеха; не можеше обаче посред бял ден да удовлетвори превръщащото се в необходимост желание да си пусне кръв — всички в семейството бяха още будни, а баща й тепърва ще се прибира.

Насъбралото се в Сухвиндер и жадуващо за излаз езеро от отчаяние и болка се бе подпалило, сякаш от самото начало бе пълно с гориво.

Ще я науча аз нея!

Стана, прекоси с няколко крачки стаята, тръшна се на стола пред бюрото си и заблъска по клавиатурата на компютъра.

Когато оня тъп заместник-учител по информатика се беше напънал да ги впечатлява с познанията си, Сухвиндер бе проявила не по-малко интерес от Андрю Прайс. С тази разлика, че не седна като Андрю и две-три други момчета да го засипва с хакерски въпроси, ами си се прибра тихо и кротко вкъщи и се разтърси из интернет. Почти всички съвременни уебсайтове бяха имунизирани против класическите SQL инжекции, но като чу майка си да обсъжда анонимната атака срещу уебсайта на пагфърдския общински съвет, веднага й стана ясно, че защитата на тоя стар сайт вероятно е под всякаква критика.

На Сухвиндер открай време й беше по-лесно да пише на клавиатура, отколкото на ръка, а и разчиташе компютърен код много по-леко, отколкото дългите нанизи от думи. Така че й потрябва съвсем кратко време, за да се добере до сайт, който предлагаше ясни инструкции как да състави една най-проста SQL инжекция. После влезе в сайта на пагфърдския общински съвет.

Да хакне сайта, й потрябваха пет минути, и то, понеже първия път бе преписала грешно кода. И се удиви от факта, че администраторът на сайта, който и да е той, само беше заличил постинга, но не бе премахнал от базата данни потребителския акаунт на Призрака_на_Бари Феърбрадър. Да качи нов постинг от същото име, беше просто като фасул.

Съставянето на самия постинг обаче й отне повече време, отколкото хакването на сайта. Таеше в себе си тайното обвинение от няколко месеца, още от новогодишното парти, когато, свряла се в един ъгъл, беше мярнала с почуда лицето на майка си десет минути преди полунощ. Пишеше бавно. Автоматичният коректор й вършеше много добра работа.

Изобщо не я стряскаше вероятността Парминдер да провери хронологията на браузъра й: майка й толкова малко я познава и толкова слабо се интересува какво прави тя в стаята си, че и през ум не би й минало да заподозре своята мързелива, тъпа и некадърна дъщеря.

Сухвиндер кликна с мишката така, както се натиска спусък.

Във вторник сутринта Кристъл не заведе Роби в детската градина, а го премени за погребението на прабаба им Кат. Докато му вдигаше най-малко съдрания панталон, който му беше омалял поне с пет сантиметра над глезените, се опита да му обясни коя е била Баба Кат, но можеше и да не си хаби плюнката: Роби изобщо нямаше представа какво значи „баба“ — понятията му за роднинство се свеждаха до „майка“ и „сестра“. А през многобройните разнообразни намеци и спомени на Тери Кристъл бе прозряла едно: Тери пък си нямаше представа кой е бащата на Роби.