Джоан Роулинг - Вакантен пост

В този момент чу стъпките на слизащата по стълбите майка.

— Пусни това — скара се на Роби, който се мъчеше да докопа празния кен от бира, търколил се под обичайното кресло на Тери. — Ела тук.

Повлече Роби за ръка към преддверието. Тери още беше по долнището от пижама и мърлявата тениска, с които беше спала, а краката й бяха боси.

— Що не си се преоблякла? — попита Кристъл.

— Никъде няма да ходя — промъкна се Тери покрай сина и дъщеря си в кухнята. — Отказах се.

— Що?

— Щото не ща — каза Тери и запали цигарата от газовия котлон на печката. — Ебала съм им майката.

Кристъл едва удържаше дърпащия я и провесващ се на ръката й Роби.

— Всички други ще са там — рече Кристъл. — И Черил, и Шейн…

— Е, и? — озъби се Тери.

Не че Кристъл не беше очаквала майка им да се откаже в последния момент. Понеже на погребението щеше да се озове очи в очи с Даниела — сестрата, която се преструваше, че Тери не съществува, заедно с всички останали роднини, които се бяха отрекли от нея и децата й. Но пък сигурно ще присъства Ан-Мари. Кристъл се беше вкопчила в тази надежда като в лъч от фенерче сред мрака през всичките онези нощи, през които бе ридала за Баба Кат и за господин Феърбрадър.

— Трябва да дойдеш — каза Кристъл.

— Никъде няма да ходя.

— Ама Баба Кат погребваме.

— Е, и? — повтори Тери.

— Много ни помагаше.

— Хич даже — сряза я Тери.

— Не е така — спореше Кристъл с пламнало лице, стиснала Роби за ръка.

— На теб може — рече Тери. — Ама мен не ме ебаваше. Така че ти върви да й се сополявиш на гроба, щом искаш. Аз оставам тука.

— Защо? — наново попита Кристъл.

— Моя си работа.

Познатата стара сянка се спусна отгоре им.

— Обо ли ще чакаш, а?

— Моя си работа — повтори Тери с жалко достойнство.

— Идвай на погребението — заповяда на висок глас Кристъл.

— Ти върви.

— Да не си посмяла пак да се бодеш, да ти еба майката! — заяви Кристъл с една октава по-високо.

— Няма — каза Тери, но се извърна и се загледа през мръсния прозорец към потъналото в бурени и боклуци така наречено задно дворче.

Роби отскубна ръката си от Кристъл и се втурна във всекидневната. С напъхани до дъното на джобовете на анцуга си юмруци и опънати назад рамене, Кристъл се замисли какво да предприеме. Плачеше й се при мисълта, че няма да може да отиде на погребението, но мъката й смекчаваше облекчителната мисъл, че тогава няма да й се наложи да се изправи срещу батареята от враждебни очи, които от време на време беше срещала у прабаба си Кат. Хем я беше яд на Тери, хем, колкото и странно да бе, чувстваше, че е на нейна страна. Наистина ли си нямаш представа кой изобщо е баща му, курво с курвите? Щеше й се да се запознае с Ан-Мари, но я беше и страх.

— Хубаво. И аз няма да ходя.

— Ама ти върви. Щом искаш. Все ми е едно, д’еба.

Кристъл обаче си остана у дома, убедена в появата на Обо. Понеже Обо се губеше вече от седмица по някакви си свои нечестиви задачи. А Кристъл му пожелаваше да пукне и никога да не се върне.

Запали една от ръчно свитите цигари, дадени й от Фатс Уол, и за да се намира на работа, взе да чисти из къщи. Не й се услаждаха, но й беше приятно, че той й ги е дал. И ги пазеше в пластмасовата кутийка за бижута на Ники, при Тесиния часовник.

След като се изчукаха в гробищата, й се струваше, че повече няма да се среща с Фатс, понеже той тогава почти не й проговори повече и си тръгна, след като с половин уста й каза довиждане, но после се бяха срещнали в градинката. И тя усети, че този път му хареса повече от миналия; не се напушиха и той издържа по-дълго. След това се излегна до нея на тревата под храстите, запалиха по цигара, а когато тя му спомена за смъртта на прабаба й Кат, той й каза, че майката на Сухвиндер Джаванда май й била предписала погрешни лекарства или нещо такова — не бил съвсем наясно какво точно станало.

Кристъл се ужаси. Значи, смъртта на Баба Кат е била съвсем излишна; значи, можеше и досега да си е жива и здрава в спретнатата си къщичка на „Хоуп Стрийт“, да е готова при нужда да окаже помощ на Кристъл — да й предостави убежище с удобно, застлано с чисти чаршафи легло, със заредена с храна и със сбирщина от порцеланови чаши и чинии кухничка, и с малкото телевизорче в ъгъла на всекидневната. Не ща да гледам тия мръсотии, Кристъл. Угаси го.

Кристъл не бе имала нищо против Сухвиндер, но майката на Сухвиндер бе убила Баба Кат. А във вражеското племе няма „наши“ и „ваши“. Кристъл си беше наумила да размаже Сухвиндер от бой, но Теса Уол взе, че се набърка. Кристъл не помнеше с подробности казаното й от Теса, но, общо взето, излизаше, че Фатс изобщо нищо не бил разбрал — или поне най-важното. Така че й се наложи да обещае пряко волята си пред Теса да не преследва повече Сухвиндер, макар такива обещания да бяха само временни мерки в обезумелия постоянно менящ се свят на Кристъл.