Джоан Роулинг - Вакантен пост

Почти му се зави свят от прилива на облекчение и радост.

— О, да, да. Правилно казвате. И моят предшественик… пардон, доскоро заемалият този пост — Бари Феърбрадър — бе категорично против затварянето й. И аз съм на същото мнение.

— Имах възможността да разговарям с Майлс Молисън, който най-недвусмислено заяви, че не вижда смисъл клиниката да продължи да съществува. Честно казано, останах с убеждението, че е доста непросветен и наивен по отношение както на причинителите и лечението на пристрастяванията, така и за сериозната роля, която „Белчапъл“ изпълнява. Но ако общината не поднови договора й за наем, а окръгът отреже финансирането й, съществува опасността куп крайно уязвими хора да останат без необходимата им подкрепа.

— Да, да, разбирам — отговори Колин. — Да, напълно съм съгласен.

Беше хем удивен, хем поласкан, че тази привлекателна млада жена е тръгнала сама по вечерно време, за да го открие и да му се предложи за съюзник.

— Какво ще кажете за един чай или кафе, Кей? — попита Теса.

— О, да, много благодаря — отвърна Кей. — Чай, ако обичате, Теса. Без захар.

Фатс беше в кухнята и се обслужваше от хладилника. Ядеше обилно и непрестанно, но си стоеше кльощав, без да му се лепва и грам тегло. При всичкото си обявено на глас отвращение към предварително напълнените спринцовки на Теса, фактът, че клинично бялата им кутия се намираше до сиренето, изглежда, никак не го смущаваше.

Теса сложи чайника, а мислите й се върнаха към темата, която я бе обзела, откакто Сухвиндер бе отворила дума за нея: че Фатс и Кристъл „ходели“. Нито бе разпитвала Фатс, нито го бе споменала на Колин.

Но колкото повече го премисляше, толкова повече се убеждаваше, че няма начин да е истина. Фатс имаше според нея толкова високо мнение за себе си, че не на всяко момиче би обърнал внимание, хеле пък на някоя като Кристъл. Изключено бе да…

Да е паднал дотам? Това ли искаш да кажеш? Това ли ти е в главата?

— Кой дойде? — попита я Фатс с пълна със студено пилешко уста, докато тя пълнеше чайника.

— Една жена, която желае да помогне на татко ти да го изберат в съвета — отвърна Теса и взе да рови из шкафа за бисквити.

— Що? Да не му е хвърлила око случайно?

— О, престани с тия детинщини, Стю — скара му се Теса.

Той дръпна няколко тънки резена шунка от отворения пакет и взе да ги тика един по един в натъпканата си уста така, както фокусник надипля копринени носни кърпички в ръкава си. Фатс беше способен да прекарва понякога по цели десет минути до отворения хладилник, да разкъсва найлонови опаковки и да тъпче храна право в устата си — навик, който Колин осъждаше заедно с почти всеки друг аспект от живота на Фатс.

— Ама не, аз най-сериозно те питам: за какво й е да му помага? — рече, след като преглътна поредната мощна хапка месо.

— Иска да не затварят клиниката за наркомании „Белчапъл“.

— Що, тя наркоманка ли е?

— Не, не е наркоманка — каза Теса и отбеляза с раздразнение факта, че Фатс е изял и последните три шоколадови бисквити и е оставил само празните им опаковки на лавицата. — Работи в „Социални грижи“ и е на мнение, че клиниката върши полезна работа. И татко ти иска да не я затварят, но Майлс Молисън твърди, че изобщо не била ефективна.

— Съмнявам се, че изобщо върши нещо полезно. Във „Фийлдс“ е фрашкано с дишащи лепило и боцкащи се.

Теса не се и съмняваше, че ако беше казала, че Колин иска да затворят клиниката, Фатс щеше моментално да извади аргумент в полза на запазването й.

— Родил си се за адвокат, Стю — отбеляза, а в това време водата в чайника кипна.

Когато Теса се върна във всекидневната с подноса, завари Кей и Колин да обсъждат печатните материали, които тя бе донесла в големия си сак.

— … двама терапевти, финансирани отчасти от съвета и отчасти — от „Акшън он Адикшън“ — едно много ефикасно благотворително дружество. Към клиниката е командирована и една служителка на „Социални грижи“, Нина, която всъщност ми даде всичките тези материали… О, много ви благодаря — усмихна се мило Кей на Теса, която остави на масичката до нея каничката с чай.

Няколкото минути, прекарани със семейство Уол, й бяха достатъчни на Кей, за да й се понравят така, както никой друг в Пагфърд. Теса не я подложи от влизането й на пълен оглед, нито се вторачи да й изнамери разни физически кусури и прояви на лош вкус в облеклото. Дори и притесненият й съпруг й се стори свестен и искрен в намерението си да блокира изоставянето на „Фийлдс“.