Джоан Роулинг - Вакантен пост

— За какво беше цялата дандания? — попита Гая.

— Прабаба й била пациентка на майка ми, но починала — каза Сухвиндер.

Толкова й се плачеше, че чак мускулите на врата я боляха.

— Тъпа кучка — рече Гая.

Потиснатите хлипове на Сухвиндер обаче не се дължаха единствено на разтърсилия я впоследствие страх. Досега много харесваше Кристъл, а беше сигурна, че и Кристъл я харесва. През всички прекарани на гребния канал следобеди, през всичките пътешествия с минибуса бе изучила анатомията на гърба и раменете на Кристъл по-добре и от собствените си.

Върнаха се в училище заедно с Джасвант и приятелите й. Най-хубавите момчета успяха да завържат разговор с Гая. Не бяха още стигнали до портала, а вече я занасяха за лондонския й акцент. Сухвиндер не можа да види Кристъл, но затова пък мярна отдалече плавните крачки на Фатс Уол, придружен от Андрю Прайс. Силуетът и походката му й бяха до болка познати — същият първичен инстинкт помага на човек да разпознае движещия се в сумрака паяк.

Колкото повече се приближаваше към училищната сграда, толкова повече й се повдигаше. Отсега нататък ще я преследват двамата заедно — и Фатс, и Кристъл. Всички знаеха, че между двамата има нещо. И във въображението на Сухвиндер се появи ярко оцветено изображение как тя лежи и кърви на земята, Кристъл и тайфата й я ритат, а Фатс Уол гледа и се смее на глас.

— В кенефа съм — каза на Гая. — Ще се видим горе.

Гмурна се в първата появила се на пътя й женска тоалетна, заключи се в една от кабинките и седна върху капака на чинията. Защо не може да умре… да изчезне завинаги… но солидната повърхност на вещите не желае да се разтвори около нея, та тялото й — омразното й тяло на хермафродит — продължава упорито, по лумпенски, да живее своя живот…

Когато чу да бие звънецът за следобедните часове, скочи и излезе забързано от тоалетната. По коридорите се оформяха редици. Обърна гръб на всички и излезе целенасочено от сградата.

И други хора бягаха от час. И Кристъл го правеше, и Фатс Уол. Само днес следобед да се чупи, току-виж измислила как да се защитава в бъдеще. А защо пък да не се озове под някой автомобил? Представи си как я блъска кола и натрошава кокалите й. Колко време щеше да й трябва да умре, след като я размажеха на пътя? Все пак по-добре ще е да се удави, да се остави на хладната чиста вода да я приспи завинаги в един сън без сънища…

— Сухвиндер? Сухвиндер!

Стомахът й се преобърна. През паркинга към нея вървеше забързана Теса Уол. За миг й хрумна да побегне, но усети колко безпредметно би било, затова остана да изчака Теса, колкото и да мразеше и нея, с това тъпо безлично лице, и нейния гаден син.

— Какво вършиш, Сухвиндер? Накъде си тръгнала?

Дори една лъжа не беше способна да измисли като хората. Сви безнадеждно рамене и се предаде.

Следващата планирана среща на Теса беше чак в три. По правилник следваше да отведе Сухвиндер в канцеларията и да доложи, че я е заловила да бяга от училище; но вместо това отведе Сухвиндер горе в кабинета на съветника с непалското килимче и плакатите на „Найлдлайн“ на стената. Сухвиндер за пръв път влизаше тук.

Теса поговори известно време, като тук-там правеше по някоя кратка пауза, приканваща към отговор, после продължи нататък, а в това време Сухвиндер седеше с потни длани, с вперен във върха на обувките й поглед. Теса се познава с майка й… Теса ще съобщи на Парминдер, че дъщеря й се е канела да бяга от час… ами ако й обясни защо? Ще иска ли, ще може ли Теса да се намеси? По отношение на сина си — не: всички знаят, че тя не може да контролира Фатс. Но спрямо Кристъл? Кристъл нали идва при нея на консултации…

Много ли ще я бият, ако каже? Но те така и така ще я бият, дори ако премълчи. Кристъл нали се канеше да насъска цялата си тайфа насреща й…

— … станало ли е нещо, Сухвиндер?

Тя кимна. А Теса се опита да я насърчи:

— Ще ми кажеш ли за какво става дума?

И Сухвиндер взе, че й каза.

Но беше убедена, че в лекото сбръчкване на челото на слушащата я Теса можеше да прочете не само съчувствието й. Може би Теса размишлява как ще реагира Парминдер на вестта, че по улиците крещят за това, как е лекувала госпожа Катерин Уидън. И този момент не беше убягнал от притесненията на Сухвиндер, докато седеше в кабинката на тоалетната и си мечтаеше да умре. Или пък притесненият вид на Теса бе израз на нежеланието й да се сблъска с Кристъл Уидън; несъмнено Кристъл е и нейна любимка, не само на господин Феърбрадър.