Джоан Роулинг - Вакантен пост

Рут обаче зае страната на Андрю и се опита да убеди Саймън, че Андрю вече е достатъчно голям да се грижи за себе си, да се пази. А след като Саймън излезе, се опита да убеди Андрю, че Саймън просто се притеснява за здравето му.

— Пука му на него за здравето ми. Страх го е, че ако трябва да ме влачи по болниците, ще си изпусне съботния мач по Би Би Си.

И Андрю се прибра в стаята си, където с една ръка взе да нарива ядене в устата си, а с другата — да пише есемес на Фатс.

Реши, че всичко е приключило, свършило, решено. Никога през живота си не бе имал повод да наблюдава как от ферментираща мая излиза първото миниатюрно мехурче, съдържащо в себе си неизбежното, алхимично преобразувание.

Най-гадното събитие в живота на Гая Бодън бе преместването й в Пагфърд. Ако не се смятат гостуванията от време на време при баща й в Рединг, цял живот бе прекарала единствено в Лондон. И толкова невероятно й прозвуча изказаното от Кей намерение да се мести в някакво миниатюрно градче в югозападната част на Англия, че й бяха необходими цели седмици, за да го възприеме на сериозно. В началото си помисли, че е поредната шантава идея на Кей, след онази с двете кокошки, които купи за задната им градинка в Хакни (изядени от лисица само седмица след покупката им), или решението й да съсипе половината им тенджери и да си направи за цял живот белег от изгаряне на ръката, като се захвана да вари мармалад, след като почти никога не бе готвила.

Откъсната от приятелки, с които бе израсла от първи клас, от дома, който бе обитавала от осемгодишна възраст, и от уикенди, които ставаха все по-силно белязани от безбройните удоволствия на живота в големия град, Гая бе захвърлена — въпреки всички нейни молби, заплахи и протести — в такъв живот, какъвто изобщо не бе подозирала, че може да съществува. Калдъръмени улици и магазини, които затварят, преди да е станало шест; обществен живот, който май се въртеше само около черквата, и където можеше да чуеш само пойни птици, но не и нещо друго — неслучайно Гая имаше чувството, че е пропаднала през някакъв портал на земя, която се е изгубила някъде из времето.

Откакто Гая се помнеше, двете с Кей бяха плътно заедно (баща й изобщо не беше живял с тях, а двете поредни взаимоотношения на Кей така и не стигнаха до официализиране): джанкаха се, утешаваха се и с годините се превръщаха все повече в нещо като съквартирантки. Днес обаче, погледнеше ли към насрещната страна на кухненската маса, Гая виждаше единствено врага. Нямаше друга амбиция, освен да се върне по какъвто и да било начин в Лондон, а за отмъщение — и да причини максимално нещастие на Кей. Само дето още не беше решила кое ще е по-голямото наказание за Кей: да се провали по всички предмети на GCSE 15 15 General Certificate of Secondary Education (GCSE) — двугодишна програма за средно образование за ученици на 14–16-годишна възраст в Англия, Уелс и Северна Ирландия, даваща диплома за задължително средно образование след успешно полагане на изпити по определени предмети. Дипломата GCSE често е условие за прием в програмата A-level — своеобразен мост между средното образование и приема във водещите британски университети. — Б.пр. или да завърши успешно и да навие баща си да я приеме да живее при него, докато учи в някой лондонски колеж. Междувременно обаче бе принудена да съществува на чужда територия, в която външността и акцентът й — някогашните й мигновени паспорти към най-отбраните кръгове на обществото — са се превърнали в неизползваема чужда валута.

Гая не изпитваше и капка желание да завоюва популярност сред учениците в „Уинтърдаун“: мъка й беше да им слуша провинциалния диалект и жалките им понятия за забавления. Упоритото й преследване на Сухвиндер Джаванда бе донякъде начин да покаже на „тарторите“ на ученическата маса колко смешни й изглеждат, но се дължеше в известна степен и на настроението й да другарува с личност, която бе смятана за аутсайдер.

Фактът, че Сухвиндер се съгласи да работи и тя като сервитьорка с Гая, повдигна дружбата им на ново ниво. А през следващите два слети часа по биология Гая се отпусна както никога дотогава и позволи на Сухвиндер да мерне най-сетне поне част от загадъчната причина, поради която красивата и отракана новодошла я беше избрала за своя приятелка. Докато нагласяваше фокуса на микроскопа, който ползваха съвместно, Гая измърмори:

— Ебаси и бялата пасмина, а?

И Сухвиндер се чу как отговаря „Ъхъ“, преди да беше дори осъзнала напълно въпроса. Гая продължаваше да говори, но Сухвиндер вече я слушаше само с половин ухо. „Бяла пасмина.“ Ами май така си беше.