Джоан Роулинг - Вакантен пост

(— По-скоро става дума за запознанство по семейна линия — разправяше й Парминдер в началото на дружбата им, сякаш оправдавайки се за нещо, което я бе подразнило в изражението на Теса. — Никой не те кара насила да се омъжиш, нали разбираш?

Но при други случаи й бе споменала какъв огромен натиск й оказвала майка й да се омъжи.

— Сикхите поначало са вманиачени на тема да изпоженят всичките си деца — разправяше огорчено Парминдер.)

Колин не изпита ни най-малкото съжаление, че му отмъкнаха чинията. Повдигаше му се още повече, отколкото когато пристигнаха с Теса. Толкова изолиран се чувстваше от тримата си сътрапезници, като да бе напъхан в сфера от дебело стъкло. Това усещане — че се движи затворен в гигантски мехур от тревоги и гледа как покрай него минават всичките му ужаси и закриват целия външен свят — му беше до болка познато.

Пък и Теса изобщо не му съчувстваше — с такова умишлено равнодушие и безчувственост се отнасяше към кампанията му да заеме поста на Бари. Съвместната вечеря трябваше да даде на Колин възможност да се допита до Парминдер относно листовките, които беше съставил и с които възнамеряваше да огласи кандидатурата си. Но ето че Теса отказваше да се включи и блокираше обсъждането на страха, който бавно го обземаше. Не му даваше да намери излаз.

В старанието си да подражава на равнодушието й и да й демонстрира, че ни най-малко не се поддава на самоналожения натиск, не й спомена за това, че през деня в училище му се бяха обадили от „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Журналистката отсреща бе изявила желание да разговарят по повод на Кристъл Уидън.

Да не би да я е докоснал?

Колин уведоми жената, че училището няма никакви намерения да обсъжда своя ученичка и че към Кристъл следва да се обърнат посредством родителите й.

— Вече разговарях с Кристъл — каза гласът отсреща. — Исках само да чуя вашата…

Но той бе затворил вече телефона, а ужасът бе закрил всичко останало пред очите му.

За какво им е да говорят за Кристъл? Защо точно на него се обаждат? Какво всъщност беше сторил? Докосна ли я изобщо? Да не би да се е оплакала?

Психологът го бе научил да не се опитва нито да потвърждава, нито да отхвърля съдържанието на подобни мисли. От него се искаше единствено да отчете съществуването им, а после да продължи да живее най-нормално, при все че на него му идеше отвътре желание като да разчеше най-гадния сърбеж, който е изпитвал през живота си. Публичното разкриване на мръсните тайни на Саймън Прайс на сайта на съвета го бе сащисало: ужасът да не го разкрият, който диктуваше такава голяма част от досегашния му живот, изведнъж се сдоби с лице — с чертите на застаряващ херувим, притежател на демоничен ум, кипящ под ловджийското каскетче върху ситните сиви къдрици и надничащ иззад изпъкналите любопитни очи. Непрекъснато си спомняше приказките на Бари за страхотната стратегическа мисъл на собственика на гастронома и за сложната мрежа от съюзи, в която бе вплел шестнайсетте членове на пагфърдския общински съвет.

И често си беше представял как ще разбере, че е окончателно разкрит: пълна с недомлъвки статия във вестника; извърнати настрани лица, когато влезе в „Молисън енд Лоу“; привикване от директорката за поверителен разговор в кабинета й. Хиляди пъти бе виждал във въображението си собственото си падение: изваденият на показ срам, обвесен като звънец на прокажен около шията му, та никога повече никъде да не може да се скрие. Ще го уволнят. А може и в затвора да го пратят.

— Колин — тихичко го позова Теса; Викрам питаше дали да му налее още вино.

Много добре знаеше тя какво става зад това голямо, извито чело — не конкретно, но като тема, която го тревожеше постоянно от години. И си даваше сметка, че Колин просто не може другояче — такъв си е. Преди много години бе прочела една строфа на У. Б. Йейтс и бе отчела колко е истинна: „Неописуема мъка е скрита в сърцето на обичта“. Тогава се засмя на прочетеното и погали страницата, тъй като осъзна и че обича Колин, и че състраданието оформя голяма част от обичта й.

На моменти обаче търпението й се изчерпваше. Понякога и самата тя се нуждаеше от малко внимание и насърчение. Когато потвърдиха диагнозата й, че има диабет тип 2, Колин изпадна, както се и очакваше, в пълна паника, но след като успя най-после да го убеди, че не я заплашва скорошна смърт, се слиса от скоростта, с която той заряза темата и отново се потопи напълно в плановете за предизборната си кампания.