Джоан Роулинг - Вакантен пост

(Днес на закуска за пръв път реши сама да си премери кръвната захар с глюкомера, извади предварително напълнената игла и я заби в корема си. Заболя я много повече, отколкото когато това правеше Парминдер.

Фатс грабна купата си с корнфлейкс и се извъртя на стола си да я загърби, при което разплиска мляко по масата, по ръкава на униформената си риза и по пода на кухнята. После изплю корнфлейкса от устата си обратно в купата под преглътнатия вик на възмущение от страна на Колин и викна на майка си:

— Може ли да не го правиш, докато се храним, дявол го взел?

— Дръж се прилично и вежливо! — кресна му Колин. — Седни като човек! Избърши разлятото! Как смееш да държиш такъв език на майка си? Веднага й се извини!

Теса издърпа иглата прекалено бързо; взе да й тече кръв.

— Съжалявам, че от боденето ти на масата ми се повръща, Тес — каза Фатс изпод масата, където бършеше пода с кухненската ролка.

— Майка ти не се „боде“, а има заболяване! — кресна Колин. — И престани да й викаш „Тес“!

— Знам, че не обичаш игли, Стю — каза Теса, но очите й смъдяха; причинила си бе болка, освен това се разстрои и им се ядоса и на двамата — чувства, които и сега, вечерта, не бяха отшумели.)

Теса не можеше да се начуди как така Парминдер не цени загрижеността на Викрам. Нейният Колин никога не забелязваше, когато е под стрес. Току-виж излязло, че и от уговорените бракове има полза , рече си ядосана… майка ми в никакъв случай нямаше да ми избере точно Колин…

За десерт Парминдер заподава през масата купички с нарязани плодове. Теса се запита с лека подигравка какво ли щеше да предложи на друга гостенка, която няма диабет, после се утеши с мисълта за парчето шоколад, което я чакаше в хладилника у дома.

Парминдер, която бе приказвала петкратно повече от всеки друг през цялата вечер, сега взе да се оплаква от дъщеря си Сухвиндер. Вече беше споменала на Теса по телефона за вероломството й, но сега повтори всички подробности за сведение на останалите присъстващи:

— Сервитьорка при Хауърд Молисън! Не, наистина не мога да си го обясня това момиче. Но Викрам…

— Изобщо не разсъждават, Минда — проговори най-сетне Колин. — Тийнейджърска им работа. Нищо не ги вълнува. Всички са такива.

— Стига глупости, Колин — сряза го Теса. — Изобщо не са еднакви. Ние пък бихме се радвали, ако нашият Стю вземе, че си намери някаква работа в съботите… но сега-засега вероятността е нулева.

— … но Викрам няма нищо против — продължи упорито приказката си Парминдер. — Не виждал нищо лошо, нали така?

— Важното е да свиква да работи — отвърна с пренебрежение Викрам. — Така или иначе, няма да следва и в това няма нищо срамно. То, следването, не е за всеки. Отсега си я представям Джоли отрано омъжена и щастлива.

— Обаче келнерка…

— Е, не могат всички да са учени глави, не е ли така?

— Тя най-малко е учена глава — подхвана Парминдер, почти разтреперана от яд и напрежение. — Отвратителни оценки… никакви стремежи, никаква амбиция… сервитьорство… „дай да си го кажем честно — нямам никакви шансове да ме приемат в университет“… ами как ще те приемат с подобна нагласа… при Хауърд Молисън… о, той сигурно се е размазал от удоволствие — собствената ми дъщеря го умолява да я наеме на работа. Как е могла изобщо да не си помисли… Как е могла?

— И ти не би се зарадвала, ако Стю се хване на работа при някой като Молисън — каза Колин на Теса.

— Изобщо нямаше да ми мигне окото — рече Теса. — Щях само да се радвам, че е проявил някакъв трудов интерес. Защото засега поне не виждам да го вълнува друго, освен компютърните му игри и…

Но прехапа език, понеже Колин не знаеше, че Стюарт пуши, а Колин продължи:

— Всъщност Стюарт би постъпил точно по този начин. Ще влезе под кожата на някой, който знае, че не обичаме, само и само да ни ядоса. Това би го удовлетворило безкрайно.

— Какви ги приказваш, Колин? Сухвиндер изобщо не желае да ядоса Минда — каза Теса.

— Какво? И ти ли смяташ, че не съм права? — озъби се Парминдер на Теса.

— Не, не — отрече Теса, ужасена от скоростта, с която ги бяха въвлекли в семейната си разправия. — Искам само да кажа, че в Пагфърд няма кой знае колко работни места все пак.

— Но от какъв зор й е притрябвало изобщо да работи? — вдигна Парминдер ръце в израз на бясно отчаяние. — Нима не й даваме достатъчно пари?

— Нали знаеш, че си е друго, когато сам си ги изкараш — каза Теса.

Столът й гледаше към стена, която бе покрита със снимки на децата на семейство Джаванда. Често беше седяла на това място и бе преброила колко пъти се явява всяко от децата: Джасвант — осемнайсет; Раджпал — деветнайсет; Сухвиндер — девет. От цялата стена само една снимка увековечаваше лично постижение на Сухвиндер — снимката на гребния отбор на „Уинтърдаун“ от деня, в който бяха победили „Сейнт Ан“. Бари беше раздал на всички родители по едно специално увеличено копие: Сухвиндер и Кристъл Уидън бяха в средата на строилата се в една редица осморка, прегърнали се през раменете, възторжени и така подскачащи от радост, че и двете бяха излезли поразмазани.