Джоан Роулинг - Вакантен пост

— Не се заблуждавай, Теса — отвърна Парминдер. — Хауърд ще преобърне земята, само и само да изберат Майлс. Бас държа, че следващият ще е Колин.

Теса забеляза как кокалчетата на Колин побеляха около вилицата и се ядоса на Парминдер, че приказва, без да обмисля предварително думите си. Та нали тя най-добре от всички знае в какво състояние е Колин. Нали тя му предписва прозака.

Седналият на края на масата Викрам мълчеше, а красивото му лице бе възприело естествена леко язвителна усмивка. Като всички други добре изглеждащи мъже, и Викрам въздействаше заплашително на Теса. Колкото Парминдер беше сред най-добрите й приятелки, толкова малко познаваше Викрам, който работеше извънредни часове и участваше много по-малко от съпругата си в делата на Пагфърд.

— Нали ти казах вече за дневния ред? — продължи да приказва Парминдер. — За следващото заседание. Той предлага да излезем с декларация за „Фийлдс“, която да внесем в ярвилската комисия, занимаваща се с преразглеждането на административните граници, а така също и резолюция относно изгонването на клиниката за наркомании от сегашната им сграда. Бърза да прокара всичко това, докато мястото на Бари е незаето.

През цялото това време Парминдер току скачаше от масата да носи разни неща, отваряше повече врати на шкафове, отколкото бе необходимо, разсейваше се и забравяше докъде е стигнала. Викрам следеше всяко нейно движение изпод гъстите си мигли.

— Обадих му се аз снощи на Хауърд — разправяше Парминдер — и му викам, че преди да гласуваме по такива важни въпроси, следва да изчакаме да се попълни бройката на съветниците. А той се изсмя, че нямало време за чакане. От Ярвил настоявали да чуят мнението ни преди началото на прегледа на границите. Мен ако ме питате обаче, него го е страх да не спечели Колин мястото на Бари, защото тогава много трудно ще си прокара мнението. Вече писах имейли на всички, които очаквам да гласуват с нас, с надеждата да го притиснем да отложи гласуванията поне до по-следващото заседание…

— „Призрака на Бари Феърбрадър“ — добави задъхано Парминдер. — Копеле мръсно. Да се възползва от смъртта на Бари, че да го победи. Е, няма да стане, ако ще да пукна.

На Теса й се стори, че устните на Викрам потрепнаха. Старите пагфърдци, предвождани от Хауърд Молисън, поначало прощаваха на Викрам същите прегрешения, които не можеха да забравят, когато принадлежаха на жена му — кафявия цвят на кожата, бързата мисъл и заможността (и в които ноздрите на Шърли Молисън вечно надушваха леко злорадство). А това не бе никак справедливо, ако питаха Теса: та нали Парминдер вреше и кипеше във всички пагфърдски дейности — училищни тържества и панаири на печивата за набиране на средства, местната клиника и общинския съвет, — и какво печелеше от това? Непреклонната омраза на старата пагфърдска гвардия. А в същото време ласкаеха и превъзнасяха, и говореха със собственическо одобрение за Викрам, който рядко се включваше или участваше в каквото и да било.

— Молисън страда от мания за величие — рече Парминдер, побутвайки нервно храната из чинията си. — Той е и грубиян, и грандоман.

Викрам положи ножа и вилицата си и се облегна на стола:

— В такъв случай защо се задоволява да е председател на общинския съвет, а не се кандидатира за окръжния?

— Защо ли? — озъби се Парминдер. — Защото за него Пагфърд е епицентърът на вселената. — Не разбираш ли? Не би сменил председателството на пагфърдския общински съвет дори ако му предложеха да стане министър-председател. Пък и за какво му е да се натиска да влиза в ярвилския съвет? Нали и там си има свой човек — Обри Фоли — който да прокарва важните точки. Затова сега са се настървили за тоя преглед на административните граници. И работят ръка за ръка.

Парминдер имаше чувството, че отсъствието на Бари витае като призрак над масата. Ако беше тук, щеше да разясни всичко на Викрам, че и да го разсмее: Бари имитираше до съвършенство говора на Хауърд, патешката му походка и внезапните му стомашно-чревни изригвания.

— Все й разправям, че абсолютно напразно се напряга — разправяше Викрам на Теса, която усети с ужас как се изчервява леко под погледа на черните му очи. — Като оня случай с глупавото оплакване на старата жена с емфиземата, нали знаеш за него?

— Да, Теса знае. И всички знаят. Точно по време на вечеря ли трябва да го обсъждаме? — сряза го Парминдер, после рипна и взе да раздига чиниите.

Теса понечи да й помогне, но Парминдер гневно й заповяда да си седне на мястото. А Викрам пусна на Теса лека усмивка на солидарност, от която нещо запърха из стомаха й. Нямаше как да не се сети, докато Парминдер шеташе около масата, че бракът на Викрам и Парминдер е бил уговорен.