Джоан Роулинг - Вакантен пост

Андрю Прайс следеше Гая почти неотлъчно с поглед през процепа, образуван от белите лица, които ги заобикаляха. Сухвиндер отдавна го беше изловила, но си мислеше, че Гая не знае, в което бъркаше. Гая просто не си правеше труда да му отвръща на втренчените погледи или да се кипри, понеже от дванайсетгодишна беше свикнала момчетата да я зяпат. При местенето от кабинет на кабинет през междучасията й бяха направили впечатление двама единайсетокласници, които все се озоваваха на пътя й — далече по-често, отколкото можеше да се очаква по закона на вероятностите; и двамата бяха по-хубави от Андрю. Но нито един не можеше да се сравни с момчето, което й отне девствеността малко преди да се преместят в Пагфърд.

Гая направо умираше при мисълта, че Марко де Лука, макар и физически все още жив на този свят, е отделен от нея от двеста и дванайсет километра и четиристотин метра, изпълнено с копнеж безполезно разстояние.

— На осемнайсет е — разправяше на Сухвиндер. — И е полуиталианец. Страхотен футболист. Викат го на проби за младежкия отбор на „Арсенал“.

Гая прави секс с Марко четири пъти, преди да замине от Хакни, като всеки път си крадеше презерватив от нощното шкафче на Кей. Едва ли не, искаше да покаже на Кей докъде е стигнала в желанието си да прогори спомена за себе си в съзнанието на Марко, след като е принудена насила да го остави.

Сухвиндер слушаше омаяна, но все още не беше признала на Гая, че вече е виждала Марко на фейсбук страницата на новата си приятелка. Такъв като него нямаше начин да видиш в „Уинтърдаун“ — приличаше на Джони Деп.

Гая се беше проснала върху чина и въртеше разсеяно фокуса на микроскопа, а от другия край на стаята Андрю Прайс вперваше погледа си в нея веднага щом усетеше, че Фатс сигурно не го вижда.

— Може и да ми остане верен. Шърел ще вдига купон в събота вечер. Поканила го е, но ми се закле, че няма да му позволява нищичко. Ех, що не мога да съм там сега, майка му стара…

Пъстрите й очи разглеждаха разфокусирано повърхността на чина; Сухвиндер смирено я наблюдаваше, възхищаваше се на хубостта й и й завиждаше за живота, който води; да имаш друг свят, в който принадлежиш изцяло, където си имаш гадже футболист и тайфа готини, истински приятели — нима не е това едно главозамайващо и достойно за завист състояние, независимо че са те откъснали насила от него?

На обяд двете отидоха заедно пеш до магазините — нещо, което много рядко се случваше на Сухвиндер, която обикновено обядваше в стола заедно с близначките Феърбрадър.

И както си киснеха на тротоара пред магазинчето за вестници, от което си бяха купили сандвичите, чуха как някой пищи пронизително:

— Шибаната ти майка уби баба ми!

Всички струпали се пред магазинчето ученици от „Уинтърдаун“ затърсиха с озадачени погледи източника на писъка, включително и Сухвиндер, която бе не по-малко объркана. И едва тогава забеляза Кристъл Уидън, застанала на отсрещния тротоар с насочен като пистолет показалец. Заедно с нея имаше четири други момичета, наредили се покрай бордюра в очакване да намерят пролука в трафика, че да пресекат.

— Шибаната ти майка уби баба ми! Ще я очукам! А после ще те очукам и теб!

Стомахът на Сухвиндер като че напълно пропадна. Усети, че я гледат. Две деветокласнички побързаха да се омъглят. Сухвиндер долови как хората около нея се превръщат в напрегната, готова да скочи глутница. Кристъл и тайфата й танцуваха на пръсти, готови да се втурнат през пътя при първа възможност.

— Какви ги плямпа тая? — попита Гая Сухвиндер, чиято уста беше толкова пресъхнала, че не можа да отговори.

Нямаше смисъл да се опитва да бяга. Ще я догонят. Лиан Картър беше най-бързото момиче във випуска им. Като че на този свят се движеха единствено автомобилите, осигуряващи й няколко последни секунди на безопасност.

В този момент се появи Джасвант с неколцина от дванайсетокласниците.

— Здрасти, Джоли? К’во правиш?

Джасвант не беше чула Кристъл; появила се бе с тайфата си по случайност. А на отсрещния тротоар Кристъл и групата й взеха нещо да се наговарят.

— Нищо особено — отвърна Сухвиндер, замаяна от неочакваното временно облекчение.

Но нямаше как в присъствието на толкова много момчета да обясни на Джаз какво става. Двама от тях бяха над метър и осемдесет. И погледите на всички бяха приковани в Гая.

Джаз и приятелите й се упътиха към входа на магазинчето, а Сухвиндер погледна притеснено Гая и ги последва. Видяха през витрината как Кристъл и тайфата й отминаха, като от време на време хвърляха по някой поглед назад.