Сухвиндер усети как през мъката, страха и себеомразата й изби мощно, парещо чувство за несправедливост, което изблъска настрана омотаващото я ежедневно кълбо от тревоги и ужаси; сети се за готовите да я нападнат Кристъл и приятелките й; сети се за Фатс, шепнещ отровни думи зад гърба й през всеки час по математика, а така също и за посланието, което предната вечер бе заличила от страницата си във фейсбук.
Лес-би-а-ни-зъм (същ.) — Сексуална ориентация на жена към жена. Известно още и като сафизъм. Жител на остров Лесбос.
— Не знам откъде е разбрала — каза Сухвиндер и усети как кръвта пулсира в ушите й.
— Разбрала ли…? — попита Теса с все още притеснена физиономия.
— За оплакването срещу мама по отношение на прабаба й. Кристъл и майка й не си говорят с другите си роднини. — Да не би — рече Сухвиндер — от Фатс да го е научила?
— От Фатс? — повтори неразбиращата Теса.
— Ами нали знаете, че те ходят — поясни Сухвиндер. — Той и Кристъл? Че ходят? Може той да й е казал.
И усети някакво горчиво задоволство, като видя как и последните капки професионално самообладание се отцедиха от лицето на Теса.
Кей Бодън се зарече кракът й да не стъпи повече в дома на Майлс и Саманта. Никога няма да им прости за това, че станаха свидетели на парадираната независимост на Гавин, нито ще забрави покровителствения смях на Майлс, отношението му към „Белчапъл“, нито презрението, с което двамата със Саманта говореха за Кристъл Уидън.
Въпреки извиненията и позатоплените прояви на нежност от страна на Гавин, Кей не можеше да си избие от главата спомена как той седеше нос до нос с Мери на дивана; как рипна да й помага да прибере чиниите; как хукна да я изпраща до дома й. А когато след няколко дни Гавин й съобщи, че е и вечерял у Мери, тя едва преглътна гневния си отговор, понеже в нейния дом на „Хоуп Стрийт“ бе приемал да яде единствено препечен хляб.
Добре, щом не й позволява, няма да споменава нищо лошо по адрес на вдовицата, за която Гавин говореше така, сякаш става дума за самата Богородица, но виж — Молисънови са съвсем друга работа.
— Не съм кой знае колко очарована от Майлс.
— Е, и на мен не ми е най-добрият ми приятел.
— Мен ако ме питаш, избирането му ще е катастрофално за клиниката по наркомании.
— Съмнявам се, че ще доведе до някаква особена промяна.
Тази апатия на Гавин, това негово безразличие към страданията на околните вечно вбесяваха Кей.
— Няма ли поне един човек, който да се изправи в подкрепа на „Белчапъл“?
— Колин Уол, предполагам.
Ето как Кей се озова на алеята пред къщата на семейство Уол в осем вечерта в понеделник и като стигна до вратата, натисна звънеца. От горното стъпало можеше да види паркирания през три къщи червен форд фиеста на Саманта Молисън — гледка, която допълнително подкладе жаждата й за двубой.
Отвори й ниска безлична пълна жена в пола от батик.
— Здравейте — каза Кей. — Казвам се Кей Бодън и бих желала, ако е удобно, да разговарям с Колин Уол.
За част от секундата Теса просто се облещи срещу привлекателната млада жена на прага й, която виждаше за пръв път. А през ума й проблесна шантавата идея: да не би това да е любовница на Колин, която е дошла да я уведоми за своето съществуване?
— О, да, заповядайте. Казвам се Теса.
Кей изтри старателно обувките си в постелката и последва Теса във всекидневната, която бе по-тясна, по-неизискана, но по-уютна от онази на Молисънови. На един от фотьойлите седеше висок, олисял мъж с високо чело, с тетрадка в скута и химикалка в ръка.
— Колин, търси те Кей Бодън — рече Теса. — Желае да разговаря с теб.
По стреснатата и напрегната физиономия на Колин Теса веднага усети, че жената му е непозната. Да бе, как не ме е срам да си мисля разни глупости?
— Извинете ме, че нахлувам така у вас, без предварително да се обадя — каза Кей, а Колин стана да се ръкува. — Исках да звънна, но ви няма…
— Да, няма ни в указателя — призна Колин. Извисил се беше над Кей, а очичките му дребнееха зад лещите на очилата. — Заповядайте, седнете.
— Благодаря. Идвам по повод изборите. За общинския съвет. Доколкото знам, и вие сте кандидат и ще се борите срещу Майлс Молисън.
— Точно така — потвърди нервно Колин. И веднага се сети с кого си има работа: репортерката, която искаше да говорят за Кристъл. Успяла е някак си да открие адреса му. Не биваше Теса да я пуска.
— Та във връзка с това се чудех дали няма начин да помогна с нещо. Работя в „Социални грижи“, най-вече в района на „Фийлдс“. Разполагам с цифри и данни, свързани с клиниката за наркомании „Белчапъл“, която Молисън изглежда решен да закрие. А доколкото разбирам, вие подкрепяте клиниката. И искате да не я закриват, нали?
Читать дальше