Джоан Роулинг - Вакантен пост

А когато Саманта го изгледа с неразбиращ поглед, допълни с известна доза нетърпение:

— Призрака на Бари Феърбрадър! Ново съобщение! На уебсайта на съвета!

— О — рече Саманта и заразмотава шала си. — Сега разбирам.

— Ъхъ. Току-що на улицата срещнах Бети Роситър: заля ме с информация. Но във форума нищо няма. Сигурно майка ми е успяла да го свали. И дано е така, щото, ако Бръмбезспир наеме адвокат, тя ще е най-челната мишена.

— За Парминдер Джаванда ли е писало? — попита Саманта с умишлено небрежен тон. Не се заинтересува в какво са я обвинили: първо, да не е някоя любопитна дърта сврака като Шърли и Морийн, и второ, понеже смяташе, че вече й е известно — че Парминдер е причинила смъртта на старата Кат Уидън. Изчака все пак секунда-две, преди да попита леко развеселено: — Та какво казваш: че майка ти щяла да е челната мишена ли?

— Ами в качеството й на администратор на сайта тя носи отговорност, ако не свали всякакви там обидни или потенциално обидни изказвания. Имам чувството, че нито тя, нито баща ми схващат цялата сериозност на положението.

— Тъкмо ще имаш възможност да защитаваш майка си в съда. Тя много ще се изкефи.

Но Майлс не я чу — натискаше бутона за пренабиране и се ядосваше, че мобифонът на баща му продължава да е зает.

— Положението става съвсем сериозно — каза.

— Добре де, но докато нападаха Саймън Прайс, ти много се радваше. С какво сегашното е по-различно?

— Защото излиза, че кампанията се води срещу всички членове и кандидат-членове на съвета…

Саманта се извърна да не й види усмивката. Значи, най-малко му пукаше за Шърли.

— И защо смяташ, че някой ще седне да пише против теб? — попита го най-невинно. — Че какви тайни провинения криеш пък ти?

А щеше да си много по-интересен, ако ги имаше, глупак надут!

— Ами онова писмо?

— Кое?

— За бо… Нали мама и татко споменаха за някакво анонимно писмо по мой адрес! Че не съм достоен да заема мястото на Феърбрадър!

Саманта се заплесна по непривлекателното съдържание на фризера им, доволна, че отворената му врата крие от Майлс изражението на лицето й.

— Но си сигурен, че никой не държи някаква неподходяща информация за теб, така ли?

— Сигурен съм… но пък, от друга страна, не забравяй, че съм адвокат. Кой знае кой за какво може да ми има зъб? Подобни анонимни писания надали… тоест засега пишат само за противната страна, но може някой да реши да си отмъщава и… абе изобщо не ми харесва накъде вървят нещата.

— Ами това е то политиката, Майлс — рече започналата открито да се забавлява Саманта. — Мръсна работа.

Майлс излезе ядосан от стаята, но това никак не я трогна; мислите й се отнесоха към изваяни скули, извити вежди и яки, стегнати коремни мускули. Знаеше вече наизуст повечето му песни и можеше да му припява. И тишъртка с портрета на бандата ще си купи — е, и за Либи една, естествено. А Джейк ще полюлява ханш само на метри отпреде й — удоволствие, каквото от години не й се е случвало.

В същото време Хауърд крачеше напред-назад из затворения гастроном с притиснат към ухото мобифон. Щорите бяха пуснати, осветлението бе включено, оттатък арката Шърли и Морийн подготвяха кафето за предстоящото му откриване: разопаковаха порцелан и стъкла и клюкареха развълнувано в полушепот, с едно ухо към почти едносричния принос на Хауърд в разговора, който водеше.

— Да… мм, хмм… да…

— А тя направо беснее — разправяше Шърли. — Крещи и псува: „Веднага да го свалиш, мамка ти “. А аз й викам: „В момента го свалям, доктор Джаванда, но ще ти бъда благодарна, ако не ме псуваш“.

— Мен да ме беше напсувала, като нищо щях да го оставя да постои поне някой и друг час — обяви Морийн.

Шърли се подсмихна. По някаква случайност, тя точно тогава реши да си направи чаша чай, поради което анонимният постинг по адрес на Парминдер се задържа още четирийсет и пет минути на сайта, преди да го махне. Двете с Морийн бяха разнищили темата до кости; не че нямаше простор и за по-нататъшна дисекция, но успяха да задоволят поне първоначалната си необходимост. Затова Шърли бе впила отсега жаден поглед в бъдещето, в очакване как Парминдер ще реагира на публичното оповестяване на тайната й.

— Май няма начин тя да е писала онова за Саймън Прайс — отбеляза Морийн.

— Очевидно не е била тя — каза Шърли и взе да бърше сладките съдинки от синьо-бял порцелан, които беше избрала лично, пренебрегвайки предпочитанията на Морийн към розовото. Макар и неучастваща пряко в бизнеса, Шърли обичаше да напомня от време на време на Морийн, че все още упражнява огромно влияние в ролята си на съпруга на Хауърд.