Ъруин Шоу - Вечер във Византия

„Казаното по-горе намира още по-голямо потвърждение в американския театър. През двайсетте години Лорънс Лангнър и Тери Хелбърн разкриха нови хоризонти за драмата с техния «Гилдтиътър», а в четиридесетте години, като продължаваха да работят като продуценти, а не като режисьори или драматурзи, създадоха «Оклахома» — спектакъл, който преобразува музикалната комедия, — най-американската от театралните форми. Клърман, Страсбърг и Крофорд, ръководещото трио на «Груптиътър», се считаха по право за режисьори-постановчици, обаче главната им заслуга се състои в избора на проблемни пиеси и създаване на система за обучение на актьорите на колективна игра.“

Не ме излъга, помисли си Крейг. Наистина се е подготвила предварително. Тя дори не е била родена, когато е било всичко това. Той вдигна глава.

— Мога ли да ви задам един въпрос?

— Разбира се.

— На колко години сте?

— На двадесет и две — отговори тя. — Има ли това някакво значение.

— Разбира се, че има значение. — Той продължи да чете по-нататък с неволно уважение.

„Могат да се припомнят имената и на някои наши съвременници, но не е необходимо да се търсят нови потвърждения. Почти винаги е имало хора, независимо от това как са се казвали, които са се нагърбвали със задачата да събират таланти за фестивалите, на които Есхил е съперничел на Софокъл. Бърбидж например се погрижил театър «Глобус» да се развива успешно, след като Шекспир му занесъл да прочете «Хамлет». В този дълъг почетен списък се нарежда и името на Джеси Крейг.“

Дръж се, помисли си. Сега започва.

„През 1946 година, продължи да чете той, Джеси Крейг, тогава двадесет и четири годишен, привлече вниманието на зрителите с «Пехотинецът» — едно от малкото драматични произведения за Втората световна война, издържали изпитанието на времето. През периода от 1946 до 1956 година Крейг е бил продуцент на още десет пиеси и дванадесет филма, значителна част от които са имали, както касов успех, така и успех сред критиката. След 1956 година нито на сцената, нито на екрана не се е появала негова работа.“

Телефонът иззвъня.

— Извинете — каза той и вдигна слушалката. — Крейг на телефона.

— Събудих ли те?

— Не. — Той погледна момичето предпазливо. Тя се сви на стола, така смешна в голямата си риза.

— Сънува ли ме в сладострастни пози тази ужасна нощ?

— Не си спомиям.

— Свиня. Развличаш ли се там?

— Да.

— Още един път си свиня — каза Констънс. — Сам ли си?

— Не.

— А!

— Не е това, което си мислиш.

— Както и да е. Не можеш ли да говориш с мен в момента?

— Не съвсем. Как е Париж?

— Страшна жега. А французите, както обикновено, са непоносими.

— Откъде звъниш?

— От службата.

Той си я представи в малката тясна стаичка на улица „Марбьоф“, където винаги се тълпяха младежи и девойки, приличащи по-скоро на гребци, прекосили Атлантическия океан в лодки, отколкото на студенти-туристи, пристигнали тук с товарни и пасажерски параходи или със самолети. Нейната работа се състоеше в това, да им урежда екскурзии из страната. Тя беше отзивчива към всеки посетител, по-млад от тридесет години, в какъвто и вид да се появеше, но само след едно-две всмуквания на марихуана ставаше театрално от стола и като сочеше яростно към вратата, прогонваше всички навън.

— Не се ли боиш, че те подслушват? — попита той.

Понякога Констънс подозираше, че телефонът се подслушва от френските данъчни власти, от американската служба за борба с наркотиците или от бивши любовници — високопоставени дипломати.

— Не казвам нищо, което французите не знаят. Те се гордеят със своята непоносимост.

— Как са децата?

— Нормално. Хубаво съчетание — тя с ангелски характер, а той същински дявол.

Констънс се беше женила два пъти: веднъж за италианец и втория път за англичанин. Момчето беше от италианеца и до единадесетата си година бе вече изключван от четири училища.

— Вчера Джани отново го върнаха вкъщи — каза Констънс равнодушно. — Организирал сбиване в часа по рисуване.

— Хайде, хайде, Констънс. — Той знаеше, че тя има навика да преувеличава.

— Всъщност май се е опитвал да изхвърли през прозореца едно момиче с очила. Тя, казва, непрекъснато ме гледа. Във всеки случай, нищо особено. Ще може да се върне в училище след два дни. На Филипа може би ще й дадат „Критика на чистия разум“ като награда в края на срока. Правили са тест за проверка на умственото развитие и казват, че би могла да стане президент на корпорацията „Ай Би-Ем“.