Ъруин Шоу - Хляб по водите

Като прекосяваше двора, Странд поклати измъчен глава. Как ли бе прието да постъпи един психиатър при такова положение? Какво ли щеше да й препоръча? Развод? Усилено спортуване? Наркотици? Други мъже?

Той реши, че ако все пак се наложи да се заеме открито с проблема на Лесли, който, доколкото разбираше, беше и негов, може да казва всичко друго, но не и да отваря дума за психиатър…

В дните преди Деня на благодарността той не спомена нищо на Лесли за разговора си с Бабкок, държеше се колкото може по-нормално, сякаш не забелязваше нищо нередно и избухването в кухнята изобщо не се бе случило.

Сега в студеното ноемврийско пладне, когато двамата с Лесли поздравиха Конрой, сред празничната атмосфера на радостно заминаващи момчета за цели четири дни свобода, той се почувства по-спокоен. Помисли си, че Лесли изглежда чудесно, елегантна и млада с тежкото си бежово вълнено палто, вдигнала яка около лицето си, бодра, изпълнена е нетърпение и поруменяла от вятъра.

Той хвана ръката й на задната седалка, когато Конрой запали колата, зави през двора към каменните порти, които очертаваха границите на училището, и потегли по пътя. Щом училището остана зад гърба му, усети, че от плещите му сякаш падна тежък камък.

Всички бяха съгласни, че уикендът е минал много приятно. Семейство Соломон, чиято крайморска вила беше затворена през зимата, бяха дошли, бе дошла и Линда Робъртс, и всички се радваха, че се виждат отново, и се чувстваха щастливи, че грее слънце и времето е достатъчно топло, за да могат да пият коктейлите си на терасата срещу соления есенен вятър, който духаше от спокойния океан. Джими беше донесъл китарата си и ги забавляваше, особено Хърбърт Соломон, тъй като имитираше някои от по-шумните изпълнители сред неговите клиенти. Хейзън беше спокоен домакин и ако се тревожеше за жена си или за разследването във Вашингтон, с нищо не го показваше. Лесли бе донесла комплекта за рисуване и портативния статив. Придружена от Линда, тя слезе на дюните и започна един пейзаж, който, според уверенията на Линда, щял да бъде окачен в някой музей. Линда беше по-жизнерадостна от всякога. Галерията в Париж, с която бе свързана нейната галерия в Ню Йорк, я бе помолила да изпрати за изложба представителен подбор от американски творби от двайсети век и Линда вече бе получила последните две от общо петдесетте картини, за които бе преговаряла в продължение на повече от три месеца, и след една седмица заминаваше за Париж. Тя повтори поканата си към Лесли.

— Плащат пътя на мен и на един помощник. От теб ще стане чудесен помощник. Когато дойде време да подготвяме изложбата, ще имам нужда от американец, който да ме подкрепя срещу всички тия невъзможни французи. Ще взема твоя пейзаж с дюните и в програмата ще напишем, че ти си нашето ново, прекрасно, стопроцентово американско откритие.

Лесли се засмя и отговори:

— Това са фантазии, Линда. Аз вече бях в Париж тази година.

Алън — обърна се Линда с молба към Странд, — накарай я да каже „да“ и тя ще дойде.

— Ако не се съгласи — рече Странд, — аз ще дойда.

— Ти нямаш вид на никакъв помощник — възрази Линда. — Толкова забавно ще бъде, Лесли.

Но Лесли поклати глава, като продължаваше да се усмихва.

— Аз съм трудова жена. Четиристотин момчета в Кънетикът ме чакат да им обясня в понеделник какво значи ла бемол минор.

Но Странд забеляза, че тя се изкушава. И той реши, преди да свърша уикендът, да й каже за предложението на Бабкок.

Хейзън, който бе ходил до плажа с мистър Кетли, за да видят нанесените на кея щети от бурята предната седмица, дойде при тях на терасата, където те стояха, увити в пуловери и палта, и гледаха залеза. Хейзън беше облечен с дебели кадифени панталони, скиорска шапка и късо двуредно палто, а лицето му бе силно зачервено от вятъра. Имаше вид на човек, който сякаш никога през живота си не е стъпвал в кантора. Усмихна се мило на гостите си.

— Щеше да бъде чудесно — рече той, — ако и децата ви бяха тук, Лесли. Другите деца, Джими. Не искам да ви обидя, като наричам домочадието деца. Знаете ли какво ще е хубаво да направим — да им се обадим по телефона и да им кажем: „Честит празник!“

— Няма нужда да правим чак такива разходи — възрази Странд. — Те са добре.

— Глупости — отсече Хейзън. — Аз настоявам.

Така влязоха вкупом вътре и се обадиха на Каролайн в Аризона и на Елинор и Джузепе в Джорджия и настана всеобща врява, докато говореха един по един от двата деривата — във всекидневната на долния етаж и в малката библиотека.