Йожен Сю - Скитникът евреин

Разтреперена, Гърбавото му подаде писмото. Агрикол се приближи до светлината и прочете: „Един човек, който не може да каже името си, но който знае чувствата ви към Агрикол Балдуин, ви съобщава, че утре той ще бъде арестуван…“

— Аз! — извика смаяно Агрикол.

— Прочети докрая — отвърна шивачката.

Агрикол се зачете отново, като не можеше да повярва на очите си.

„Неговата песен «Освободените работници» бе оценена като престъпна. Намерени бяха няколко екземпляра от нея измежду документите на едно тайно дружество при водачите на съзаклятието на улица «des Prouvaires».“

— За съжаление — каза шивачката, продължавайки да плаче — чак сега разбрах думите на портиера-бояджия. Снощи един човек наблюдаваше къщата, за да види кога ще се прибереш…

— Това обвинение е безсмислено! — отговори Агрикол. — Не се безпокой, Гърбаво. Аз не се занимавам с политика. От моите стихове лъха любов към човечеството… Какво съм виновен, че са ги намерили сред документите на някакво тайно дружество… — Той понечи да хвърли писмото върху масата, но след като Гърбавото го помоли, продължи да чете: — „Вече има издадена заповед за арестуването на Агрикол Балдуин. Няма съмнение, че невинността му ще бъде доказана, но по-добре ще е ако си спести ареста, за да предпази майка си, чиято единствена опора е той.“

Писмото бе подписано по следния начин: „Един верен приятел, който не може да назове името си“.

Ковачът повдигна безгрижно рамене, лицето му се проясни и той каза на шивачката усмихнато:

— Бъди спокойна, Гърбаво. Това е просто една шега…

— Агрикол, за Бога! — отвърна тя умолително. — Не гледай на тази случка лекомислено… Повярвай на предчувствията ми и послушай моя съвет.

— Ще ти отговоря веднага. Песента „Освободените работници“ е отпечатана преди два месеца. Ако тя наистина е политическа, нямаше да чакат толкова време…

— Но обстоятелствата вече са други! Преди два дни са открили заговора на улица „Prouvaires“… И твоите стихове са намерени в тези хора… Какво друго е необходимо, за да те обвинят?

— Да ме обвинят за стихове, в които възпявам трудолюбието и милосърдието! Това може да стане само ако правосъдието е съвсем сляпо и не ни остава нищо друго, освен да му дадем едно куче и една тояга, за да го водят…

— Агрикол! — каза младото момиче съвсем отчаяно. — Моля те да ме послушаш. В стиховете си ти проповядваш любов към труда, но в същото време оплакваш и участта на работниците… Ти проповядваш евангелско братство, но твоето добро и благородно сърце негодува срещу сребролюбците… Ти искаш свобода за занаятчиите, които не са щастливи, колкото теб и нямат великодушен господар като господин Харди. При това положение, кажи ми Агрикол, какво още е необходимо, за да те обвинят?

След тези думи Агрикол се замисли. Като усети, че той е разколебан, Гърбавото продължи:

— И като последно: спомни си думите на твоя приятел Реми. Едно негово незначително писмо бе намерено миналата година в един човек, арестуван също за съзаклятие… Задържаха го цял месец.

— Но признаха, че обвинението е несериозно и го освободиха!

— Но беше цял месец в затвора… Затова те съветват… Размисли добре, Агрикол. Господи, арестуван цял месец! А майка ти?

Думите й направиха впечатление на Агрикол, той взе писмото и започна отново да го чете.

— А човекът, който цяла вечер обикаля около къщата? — попита младото момиче. — Точно за това мисля. Това не е нормално… Боже мой, какъв удар би било за родителите ти, на които си единствената подкрепа. Ако не си ти, какво би станало с тях?

— Наистина. Ще бъде ужасно — отговори Агрикол и остави писмото. — Това, което казваш за Реми е вярно… Той не беше виновен, но макар и неволна, грешката на правосъдието е страшна. Но, слава богу, не осъждат човек, преди да го изслушат.

— А през това време близките му гладуват и треперят от студ — каза тъжно Гърбавото. — И плачат.

— Цял месец съм без работа… — продължи Агрикол замислено. — Как ли се чувствуват майка ми, баща ми и двете млади момичета? Те са част от нашето семейство, докато маршал Симон или баща му не пристигнат в Париж…

— Агрикол — възкликна Гърбавото — отиди при господин Харди. Той е добър, уважаван и го почитат… Ако се застъпи за теб, може би няма да те преследват…

— За нещастие, господин Харди пътува с бащата на маршал Симон. — След кратко мълчание Агрикол добави с надежда. — Не мога да повярвам на това писмо. Ще изчакам събитията и ще разчитам на случая да докажа невинността си. Дали ще ме арестуват или ще се крия, все едно — ще остана без работа…