Йожен Сю - Скитникът евреин

Той беше страшен. Беше препасан единствено с дрипа от някаква завивка. Лицето му излъчваше ярост, израз, който се подсилваше от зачервените му очи. Косата и брадата му стърчаха на всички страни. Цялото му тяло бе покрито с жълта, изранена кожа, а от устата му излизаше пяна. В момента, когато Морок искаше да прекрачи прага на външната врата, някои от последните тичащи болни се сетиха и я затвориха. В същото време други пък затвориха вътрешната врата и по този начин Морок се оказа в ограничено пространство. Тогава болният се затича към прозорците с намерение да се хвърли от там, но изведнъж се спря, като закован. Това бе страхът, който обземаше този вид болни от светлината.

Болните, събрали се на двора, с ужас наблюдаваха неговите усилия да разбие вратите и да се освободи. Морок се мяташе настървено, като звяр затворен в клетка. Изведнъж сред тълпата се понесе вик на неспокойство и страх…

Морок бе видял малката вратичка, където само преди минута бяха влезли Роза и Бланка, за да разговарят със сестра Марта.

Болният хвана диво дръжката и започна да я тегли. Вратата видимо се поотвори, въпреки съпротивата, която се оказваше от другата страна. Множеството дори успяха да видят ръцете на сестра Марта и двете момичета, които се опитваха да удържат напъна на Морок.

Откъм двора се чуваха възклицания и опасения, че госпожиците и сестрата няма да издържат атаката на болния от бяс.

Чуваха се и гласове, които призоваваха да им се помогне.

— Отец Гавриил тича насам! — извика някой.

Младият свещеник, който знаеше, какви могат да бъдат последствията от втората криза на Морок, бе решил на всяка цена да му попречи.

След него тичаше един болногледач, който носеше в ръцете си мангал, пълен с разпалена жарава, в която бяха поставени няколко железа. Това бяха инструменти, с които лекарите си служеха в краен случай при някои болни от холера.

Озовал се пред врата, отец Гавриил за миг се спря и попита човека до него:

— Нажежени ли са добре железата?

— Да, отче.

— Чакай ме тук и бъди готов. А вие — той се обърна към болните, които бяха най-близко — щом влезна, затворете вратата. Аз отговарям за всичко.

След това младият свещеник отвори вратата и влезе. Изпрати го сподавеният вик на множеството. Страх и възхищение се четеше в повечето погледи.

Гавриил и Морок бяха сами.

Звероукротителят почти бе успял да отвори вратата на стаята, където сестрата и двете момичета с последни усилия успяваха да задържат напора му.

Чул стъпки зад гърба си, Морок се обърна и без да се бави нито секунда с див рев се нахвърли срещу младия свещеник. Ръцете на болния настойчиво се стремяха да достигнат гърлото на Гавриил. Свещеникът спокойно посрещна нападението, като успя да улови ръцете на нападателя за китките и бавно, но сигурно ги свали надолу. Усетил силата на своя противник, Морок се направи, че го напускат силите и постепенно затвори очи. Това продължи само един миг, но бе достатъчно да заблуди Гавриил, който помисли, че кризата е преминала и се отпусна. Точно тогава звероукротителят се откъсна и го стисна за гърлото. Изненадан младият свещеник политна назад, но веднага се окопити и напрегна всичките си сили. Освен това той успя да препъне болния, който изгуби равновесие и падна на земята. Притиснал го за момент с коляно Гавриил тъкмо се канеше да извика за помощ, когато Морок направи последно усилие, изви главата си и ухапа свещеника по ръката. Младият мъж не издържа на парещата болка и извика силно. Усилията му да се отскубне от зъбите на бесния останаха безуспешни, сякаш ръката му бе притисната от витло.

В това време вратата се отвори и няколко души се впуснаха да помогнат на свещеника. Между тях беше и болногледачът, който носеше нажежените железа. Като го видя Гавриил му викна:

— По-бързо приятелю, давай железата!

Някой измъкна отнякъде ленена покривка и с нея мъжете се хвърлиха да връзват Морок.

Тогава Гавриил се изправи, запретна разкъсания си ръкав и оголи ужасната рана на ръката си. С другата ръка взе едно от железата и с невероятно спокойствие два пъти последователно го притисна към раната. Лицето му остана безизразно, което предизвика възхищението на събралите се наоколо болни. Чак когато привърши с тази страшна процедура, той се опита да изтрие капките пот от челото си и изведнъж залитна. Подхванаха го внимателни ръце и бързо го пренесоха в съседната стая, където можеше да му се окаже медицинска помощ.