Йожен Сю - Скитникът евреин

Агрикол дори не бе допускал, че думите му могат така бързо да въздействат на Гърбавото. Лицето й, което доскоро бе белязано с отпечатъка на скръбта и отчаянието, сега грееше, а кротките й сини очи открито гледаха младия мъж.

— Щастлив съм, че те виждам такава, Магдалина!

— Да, наистина съм спокойна — отвърна Гърбавото, — защото вече знаеш тайната ми. Освен това, един ден, който започна така нещастно се промени изцяло и заприличва на чуден сън. Открих сърцето си пред теб, отново сме заедно с великодушната и прекрасна госпожица Кардовил, затова съм спокойна за участта на милата ми сестрица. Надявам се, много скоро и тя да бъде сред нас… Това е и нейна радост.

Гърбавото бе толкова щастлива, че ковачът не посмя да спомене нищо за смъртта на Цефиза. Затова се опита да отклони разговора в друга посока:

— Цефиза е много по-силна от теб, затова по-дълго е била подложила себе си на отровния пушек… Лекарите ме посъветваха да я оставим повечко време на спокойствие.

— Това сега вече не ме тревожи, защото имаме толкова неща да си казваме.

— Скъпа Магдалино…

— Мили мой приятелю — възбудено възкликна Гърбавото, — не съм в състояние да ти опиша какво усещам, когато чувам да се обръщаш към мен с истинското ми име. Толкова е приятно, толкова е чудесно… Помисли си само, скъпи, тези думи, които ти сега изрече направо ме окрилят! Бъдещето за мен отново доби реални очертания. Дори името на жена ти Анжела ми доставя радост, тя, която е толкова добра, красива… Тя и твоите деца също ще ме наричат Магдалина, нали? Аз ще ви обичам всичките, ще ви помагам с каквото мога. Затова сега не крия сълзите си, защото те са радостни сълзи… Благодаря на Бога, който ми донесе такова щастие!

От известно време цялата сцена, която се разиграваше в стаята, си имаше и свидетел, госпожица Кардовил, която бе застанала на вратата мълчаливо.

Този тъй богат на събития ден и за нея се бе превърнал в символ на щастието. Адриана вече знаеше за чувствата на Джалма. Беше станало ясно, че всички тези интриги са плод на коварния ум на Родин и тя трябваше да разбере, каква е истинската цел. Понякога щастието прави човека проницателен.

От последните думи, които чу, госпожица Кардовил бе разбрала, че не съществува повече тайна между Гърбавото и Агрикол, затова не се стърпя и извика при влизането си:

— Щастието ми е пълно, защото виждам, че и други са щастливи!

Агрикол и Гърбавото изненадани се обърнаха.

— Госпожице — каза ковачът, — простете, че не изпълних обещанието си дадено пред вас, но не можех да гледам повече, как Магдалина страда.

— Сега, когато вече не се срамувам от любовта си към Агрикол, мога да погледна открито и вас, госпожице, която преди час ми казвахте, че трябва да се гордея с любовта си.

Необикновеното и радостно преживяване бе вдъхнало нови сили на Гърбавото, защото девойката успя да се изправи и да се облегне на рамото на Агрикол.

Адриана бързо се приближи към нея и заговори развълнувано.

— Добре, добре, приятелко моя, признавам, че аз съм тази, която разкри твоята тайна на Агрикол.

— Това, Магдалина — продължи ковачът, — е още едно доказателство за благородството на госпожица Кардовил! Бях извикан от нея тази сутрин. Видях голямото й вълнение, но не можех да си го обясня. Тогава тя ми каза, че много се е колебала дали да ми разкрие тайната ти или не, но вече била взела решение да те открием и да ти помогнем. Именно от нея разбрах, колко обиди и огорчения съм ви причинил. Дори ме помоли, когато разговаряме за жена ми, да бъда внимателен, за да не те наскърбя. Така се развиха събитията през този ден, скъпа…

— Нямам думи, с които мога да ви се отблагодаря, госпожице — изрече Гърбавото.

— Не ми благодарете толкова, моя приятелко. Не съм заслужила това. По-скоро исках да ви кажа, как в някои моменти лукавството и коварството на някои хора се обръщат срещу самите тях. Враговете ми се бояха от вашата преданост и заповядаха на Флорина да открадне дневникът ви…

— За да ме принудят да напусна къщата ви, когато разбера, че най-съкровените ми мисли са изложени на подигравки. Сега вече не се съмнявам! — отвърна Гърбавото.

— Права сте, скъпа. Злобата, която бе насочена да ви погуби вече е разкрита. И не само тази… — изрече Адриана, като си спомни за разговора с Роз-Помпон.

След това госпожица Кардовил прибави радостно:

— Най-важното е, че вече сме заедно. Неочакваното щастие, ще ни вдъхне нови сили и ние ще устоим на неприятелските коварства. Нужни ни са смелост и дързост! Вече няма от какво да се страхуваме!