Йожен Сю - Скитникът евреин

— Чакат ви — изрече тихо коларят. — Ще ви заведа.

И той тръгна напред. Точно се канеше да отвори вратичката на колата, когато отвътре долетя остър глас:

— Не е необходимо! Ще разговарям с господина по този начин, а когато свършим, ще ви извикам…

— Това означава, че ще те вземат дяволите! — изсъска коларят, след което допълни: — Защо пък да не се поразтъпча, да ми се отпуснат краката.

След това той наистина започна да се разхожда пред малката врата, на която преди минута бе почукал. Изведнъж до слуха му достигна звук от приближаваща кола. Тя бързо се изкачваше по стръмнината и спря малко по-надолу, където имаше нещо като градинска врата.

— Тези коне ще са много добри, щом така бързо се изкачиха — измърмори на глас коларят.

Той успя да види, че от втората кола слезе човек, който бързо се приближи до малката врата, отключи я и веднага изчезна в тъмнината.

— Както виждам, работата май се заплита — изхили се злобно кочияшът. — Едни влизат, други излизат…

След това той тръгна към новопристигналата кола. Тя бе изискана, а в нея бяха впрегнати два красиви коня. Колегата му стоеше неподвижен, опрял дръжката на камшика в лявото си коляно.

— Какво лошо време, приятелю, такива чудесни коне да чакат на улицата. — Колегата му обаче не отвърна и той продължи. — Не разбира френски… Сигурно е англичанин. Това веднага се познава по конете.

След това съгледа огромен на ръст слуга, който чинно седеше до прозорчето на колата. Веднага се обърна към него:

— Какво лошо време, приятелю, да се чака на улицата…

Същото гробно мълчание.

— И двамата са англичани! — заяви философски коларят и макар, че бе много озадачен от развоя на събития, продължи да се разхожда пред малката врата.

През това време човекът с мантията и онзи с италианското произношение продължаваха своя разговор. Разговаряха на италиански.

— И така, — казваше гласът от колата, — по този въпрос се разбрахме напълно, нали?

— Да, Ваше Високо Преосвещенство — отвърна човекът с мантията, — но само в случай, че орелът стане змия.

— В противен случай, когато вземете другата половина на кръста от слонова кост, която ви дадох…

— Ще зная, Ваше Високо Преосвещенство, какво е значението.

— Продължавайте да печелите неговото доверие.

— Ще го заслужа и ще го поддържам, Ваше Високо Преосвещенство, защото почитам този човек, който превъзхожда по ум и сърцатост доста силни хора, които знам… Коленичих пред него със смирение, като пред една от трите мрачни статуи, които са между Бохвания и нейните обожатели. Защото и той, като мен изповядва вяра, която превръща живото в нищо.

— Не, не — отвърна гласът с известно недоумение, — тези сравнения са ненужни. Вие се стремете единствено към послушание, без особено много да разсъждавате…

— Нека само ми заповяда и аз ще действам. Аз съм изцяло в ръцете му, както той самият обича да казва. Той преценява моята преданост чрез услугите, които му правя при княз Джалма. Ако ми заповяда: „Убий!“, този царски син…

— За бога, не мислете такива неща! — извика гласът от колата — надявам се, че никога няма да поискат от вас такова доказателство за предаността ви.

— Каквото ми заповядат — върша го! Бохвания ме гледа.

— Не се съмнявам във вашите думи, защото знам, че вие сте истинска жива преграда между княза и множество престъпни интереси. Разговарям сега с вас, само защото ме запознаха с вашата решителност и способност да подвеждате този млад индиец, а също така и защото е известна вашата силна преданост. Вие сте фанатик към тези, на които служите. Човек трябва да бъде послушен роб на онзи, когото си избира…

— Да, Ваше Високо Преосвещенство, но докато този бог е бог.

— Много добре се разбираме. Колкото до вашето възнаграждение, вие знаете моите обещания…

— Аз вече получих своето възнаграждение.

— Как така?

— Знам какво говоря.

— Много добре. Колкото до тайната…

— Имате доказателства, Ваше Високо Преосвещенство.

— Да, така е…

— И при това, съчувствието ми към делото, за което работя, отговаря на моето благоразумие…

— Да, така е и вие сте човек с твърди убеждения.

— Залагам на това, Ваше Високо Преосвещенство.

— Вие сте много благочестив мъж и на мен ми допада вашето мнение. Много е важно, че имате собствено мнение по този въпрос. Особено днес, когато навред съществува безбожие, вашето гледище е особено важно.

— Имате моята дума, Ваше Високо Преосвещенство, именно поради тези причини. Безстрашният ловец предпочита един чакал пред десет лисици, един тигър пред десет чакала, един уелми пред десет лъва.