Йожен Сю - Скитникът евреин

— Сигурен съм, светли княже, че дължите това щастие на госпожица Кардовил.

Щом чу някой да изговаря това име, Джалма рязко се изправи и строго попита:

— Ти тук ли си, Фарингея? Какво искаш?

— Вашият верен слуга, светли княже, споделя вашата радост.

— Чия радост?

— Онази, която се съдържа в писмото на госпожица Кардовил.

Князът не отговори, но очите му така заблестяха, та метисът разбра, че е отгатнал.

— О щастие, ти си велико, колкото Бога! — изрече Джалма.

— Имахте право на това щастие, светли княже, след толкова страдания.

— Страдания? Да, да, имаше нещо подобно, когато бях на остров Ява преди години…

— От друга страна, светли княже, не ме учудва сполетялата ви радост. Нали си спомняте, какво съм ви казвал винаги? Вместо да се отчайвате, покажете, че харесвате друга жена и гордостта на тази прелестна девойка няма да издържи…

Като чу тези думи Джалма изпитателно погледна метиса, от което последният се смути и замълча.

След това князът, обаче, го помоли вежливо да продължи. Той внимателно наблюдаваше своя слуга, който за миг се поколеба, сякаш в закоравялото му сърце се бе промъкнало някакво колебание.

— Аз просто ви казвах, княже, че ако послушате моите съвети и се престорите, че обичате друга жена, ще принудите госпожица Кардовил сама да… Нали това ви предсказах?

Учудването на Фарингея непрекъснато нарастваше. Той бе свикнал князът да се държи вежливо с него, като спазва дистанцията на социалното им положение. Сега, обаче, той се обръщаше към него толкова внимателно, че събуждаше подозрение. Метисът знаеше колко зло бе сторил на княза и затова, като всички гузни хора и той веднага си помисли, че му готвят някакъв капан.

— Повярвайте ми, княже, че ако вие умеете да се възползвате от преимуществата си, то днешният ден ще бъде награда за досегашните страдания. Смея да кажа, че до вчера не страдахте сам, а страдаше и тази горда девойка.

— Наистина ли смяташ така, Фарингея?

— Уверен съм, светли княже! Представете си само, какво е чувствала, когато се появихте в театъра с друга жена? Ако ви обичаше недостатъчно, то навярно е било наранено само нейното честолюбие, но ако ви е обичала истински, то ударът е попаднал право в сърцето й. Това навярно е причината тя сама да ви потърси…

— Значи ти си уверен, че тя е страдала? Самият този факт не те ли смущава? — попита Джалма тихо, но все така внимателно.

— За мен са по-скъпи вашите чувства, княже — отвърна лицемерно Фарингея, който под влияние на Родин в известна степен се бе преобразил и научил на по-изтънчени подлости.

— Това е интересно… — продължи Джалма, като не спираше да наблюдава внимателно слугата си и неговите реакции.

— Кое е толкова интересно, княже?

— Нищо, нищо… Но я ми кажи, нали сам твърдиш, че твоите съвети досега все се сбъдвали, как виждаш бъдещето? Да, например за след един час. Нали по това време трябва да съм при госпожица Кардовил.

— Според мен, ваша светлост, бъдещето зависи именно от тази първа среща.

— Това съвпада с моето мнение.

— Повярвайте ми, княже, жените обичат силните мъже, които ги улесняват да не крият дълго чувствата си…

— Не те разбирам добре.

— Те презират свенливия и нерешителен мъж, който не смее да вземе това, което иска…

— Днес за пръв път ще се видя с госпожица Кардовил…

— Но вие, светли княже, сте я виждали в сънищата си хиляди пъти, защото тя ви обича. Силата на вашите чувства е равна на силата на нейните. Любовта има свой език и дори без да сте се виждали, вие сте разговаряли… Днес трябва да постъпите умно и тя е ваша.

— Това е интересно, много интересно… — отвърна Джалма, като не сваляше очи от лицемерното лице на Фарингея.

Метисът се заблуди в това, какво значение отдава князът на последните му думи и побърза да продължи:

— Повярвайте, ваша светлост, че колкото и странни да ви се струват тези съвети, те са наистина добри. Спомнете си близкото минало. Нима вашата нерешителност доведе в краката ви тази горда девойка? Не, но когато показахте, че я презирате — тя не издържа. Повярвайте ми, ваша светлост и се въоръжете с дързост. По този начин още днес ще се превърнете в господар на това прекрасно създание. Ще ви завижда цял Париж!

Джалма се замисли за известно време, след което се обърна към метиса с тих, кадифен глас:

— Твоите думи ми приличат на предателство. Защо така упорито ме съветваш да се възползвам от силата, хитростта и страха? И всичко това срещу една девойка? Не ти ли стига, че се продаде на моите неприятели, които не спряха да ме преследват дори на остров Ява?