Йожен Сю - Скитникът евреин

Графът пръв откри огъня. Той изправи гордо глава и каза на Родин:

— А, добре дошло, добродетелно старче.

— Приближете се, приближете се, господине — поде Адриана с иронична усмивка, — заповядайте. Вие сте бисер на приятелството, образец за философите, открит враг на всяко лукавство, на всяка лъжа. За толкова неща трябва да ви поздравя…

— От вас, скъпа госпожице, приемам всичко, приемам дори и най-незаслужените похвали — каза йезуитът с пресилена усмивка, разкривайки мръсните си, пожълтели и изгнили зъби. — Но мога ли да зная с какво съм заслужил вашите поздравления?

— С проницателността си, господине, тя е толкова рядко качество — отвърна Адриана.

— А пък аз, господине — каза графът, — се прекланям пред вашата любов към истината. Това качество вече е абсолютна рядкост.

— Аз ли съм проницателен? За какво, скъпа госпожице? — попита невъзмутимо Родин. — По какво съдите, че обичам истината, господине — обърна се той и към господин дьо Монброн.

— По какво ли? — отвърна Адриана. — Вие разгадахте една много завоалирана тайна и успяхте да надникнете в най-съкровените кътчета на едно женско сърце…

— Аз ли, скъпа госпожице?

— Да, вие и трябва да се радвате, защото вашата проницателност даде много добри плодове.

— А вашата любов към истината извърши истински чудеса — добави графът.

— Човек изпитва голямо удоволствие, когато върши добрини, без да подозира — отговори Родин, който продължаваше да се държи в отбранителна позиция и тайно поглеждаше ту към графа, ту към Адриана, — но мога ли да зная за какво ме хвалите?

— Господине, признателността ме задължава да ви кажа защо ви хваля — лукаво започна Адриана. — Вие открихте и съобщихте на принц Джалма, че аз съм лудо влюбена в един младеж. Щом е така, можете да се гордеете с проницателността си, защото познахте.

— Вие открихте и казахте на госпожицата, че принц Джалма е страстно влюбен в една жена — добави графът. — Можете да се гордеете с проницателността си, скъпи господине, защото и този път сте познал.

Родин се почувствува засрамен и се обърка.

— Онзи, когото обичам аз, е принцът — каза Адриана.

— А онази, която обича принцът, е госпожицата — допълни графът.

Тези много тревожни разкрития стреснаха Родин, той онемя, изплаши се и се замисли за бъдещето.

— Сега разбирате ли, господине, защо сме ви толкова благодарни? — още по-насмешливо попита Адриана. — Аз и принцът успяхме да узнаем за взаимните си чувства благодарение на вашата проницателност и на трогателното ви съчувствие към нас. Много сме ви задължени.

Йезуитът бавно възвърна първоначалното си хладнокръвие и престореното му спокойствие много ядоса господин дьо Монброн, който би предприел нещо съвсем различно, ако не беше Адриана.

— Госпожице — каза Родин, — всичко, което имах честта да чуя, е погрешно. Никога в живота си не съм споменавал за вашето достойно за уважение и напълно прилично чувство, което може би изпитвате към принц Джалма.

— Наистина, вие сте толкова благоразумен, че говорейки за огромната любов на Джалма, предпазливо и деликатно ми съобщихте, че той не обича мен…

— Същото това благоразумие ви накара да кажете на принца, че госпожица Кардовил е лудо влюбена, но не в него…

— Господин графе — безстрастно отвърна Родин, — мисля, че е излишно да споменавам колко малко ми е необходимо, за да се объркам в любовните интриги.

— Млъкнете, господине. Вашата скромност всъщност е егоизъм. За бога, във ваш интерес е, да не се изкарвате толкова некадърен. Ако това се разчуе, какво ще си помислят за вас. Затова по-добре се погрижете за честните си дребни занимания, на които безспорно се отдавате — грубо каза графът.

— Докато съм с вас, имам само едно занимание, господине — не по-малко грубо му отвърна Родин, — да бъда ваш слушател.

— Така ли, скъпи господине — презрително отговори графът, — а не знаете ли, че има различни средства за наказание на безочливите и нахални хора?

— Графе! — възмути се Адриана.

Родин продължи съвсем спокойно:

— Не разбирам добре, господине, каква смелост трябва да има човек, първо, за да заплашва и нарича безочлив един беден старец като мен и второ…

— Господин Родин — прекъсна го графът, — първо, един беден старец като вас, който върши злини и се прикрива зад старостта си като я позори, едновременно е и малодушен, и лош човек. Второ, що се отнася до възрастта, ще ви кажа честно: не вярвам, че ловците на вълци и полицаите се отнасят с уважение към старите вълци и старите престъпници. Какво ще кажете по този повод, скъпи господине?