Йожен Сю - Скитникът евреин

— Аз бих могъл да вляза в ролята на добрата фея — усмихна се графът.

— Вие ли?

— Да, аз.

— И как?

— Ето каква е силата на моята вълшебна пръчица: ще разсея част от мислите ви, като ви ги представя овеществени…

— Моля ви, говорете по-ясно, не ви разбирам.

— Моят план ще ви бъде полезен и от друга страна. Изслушайте ме. Сега сте толкова щастлива, че можете да чуете всичко. Вашата отвратителна леля и противните й приятели пуснаха слуха, че пребиваването ви в лудницата на доктор Баление…

— Е било наложено от моето слабоумие — засмя се Адриана. — Досетих се, че ще ми кажете това.

— Тази измислица е глупава, но понеже с решението си да живеете сама си спечелихте завистници и врагове, разбирате защо ще се намерят хора, които ще бъдат крайно разположени да повярват на всевъзможни глупости.

— Не се съмнявам, но за мен е ласкателство глупците да ме смятат за луда.

— Да, но да докажете на глупците, че са глупци пред цял Париж, ще бъде доста трудно. И така, вие трябва да знаете, че започнаха да се тревожат от това, че не ви виждат в града. Вие престанахте да излизате на обичайната си разходка с каретата. От доста време във вашата ложа в италианския театър се появява само моята внучка. Вие искате да прекарате неусетно времето си до утре. Ето един много удобен случай. Сега е два часът. В три часа внучката ми ще дойде тук с карета. Денят е чудесен. В Булонския лес ще има много хора. Ще си направите хубава разходка и от една страна ще ви видят, а от друга — чистият въздух и движението ще поуспокоят треската ви. И довечера магията ми ще започне да действува. Ще ви заведа в Индия.

— В Индия ли?

— Да, в Индия, сред една от онези диви гори, където се носи ревът на лъвовете, пантерите и тигрите. Мъжествената борба, която преди малко толкова ви разчувства ще видим наяве, с всичките й ужаси и с очите си.

— Честно казано, графе, вие се шегувате с мен.

— Изобщо не се шегувам, а ви обещавам, че ще ви заведа да видите истински диви зверове, пристигнали тук от отечеството на вашия полубог. Ревящи тигри и лъвове. Всичко това струва много повече от вашите книги.

— Но…

— Нека ви разкрия тайната на моята свръхестествена сила. Когато се върнете от разходка, ще отидете да вечеряте у внучката ми, а после ще отидем на едно много интересно представление, което се дава в „Порт-Сен-Мартен“. Един укротител на страховити зверове, уловени в горите — тук започва чудото — и влиза в ужасна борба с тигри, лъвове и пантери. Цял Париж ходи на тези представления и цял Париж ще ви види по-красива и по-очарователна от всеки друг път.

— Приемам, приемам — по детински се зарадва Адриана. — Да, прав сте. Ще ви бъда много благодарна, ако ми покажете тези диви чудовища, които ще ми напомнят за зверовете, нападали моя смел полубог. Приемам също така, защото за пръв път в живота си горя от желание всички да видят, че съм хубава. Приемам и защото…

Госпожица Кардовил не можа да довърши. На вратата най-напред тихо се почука, а после влезе Флорин, която съобщи, че е дошъл господин Родин.

Родин влезе, хвърли бърз поглед към госпожица Кардовил и господин дьо Монброн и усети, че е попаднал в клопка. И наистина, видът на Адриана и графа му се видя доста обезпокоителен.

Когато не обичаше някого, господин дьо Монброн показваше омразата си грубо и нападателно и при това не пропускаше случай да влезе в схватка. Щом зърна Родин, чертите му придобиха изненадан и обиден израз. Той остана облакътен на камината, където разговаряше с Адриана, обърна презрително глава и изобщо не отговори на ниския поклон на йезуита.

Госпожица Кардовил се учуди, че не изпита нито гняв, нито омраза към Родин. Явно чистият плам, разгорял се в сърцето й, я пречистваше от всякаква отмъстителност. Тя дори се усмихна, защото погледна индийския Бакхус и си помисли, че две млади, красиви, свободни и влюбени същества няма защо да се боят от този стар, мръсен, подъл човек, който безшумно се приближаваше към нея като змия. И така, вместо да изпитва ярост и отвращение към Родин, красивата девойка усети прилив на присмехулна развеселеност, големите й очи заблестяха от щастие и в тях заискриха пламъчета на сарказъм и ирония.

Родин се почувствува притиснат. Този тип хора предпочитат да имат работа с необуздани врагове, вместо с присмехулници. От яростния гняв на враговете си те се спасяват с падане на колене, с плач, с въздишки и клетви или се изправят пред тях въоръжени и безмилостни, но лесно се объркват пред хапливите подигравки. Така стана и с Родин. Поставен между два огъня, между Адриана Кардовил и господин дьо Монброн, той почувствува, че няма лесно да се отърве.