Йожен Сю - Скитникът евреин

— Продължавайте, продължавайте — подкани го Адриана и избърса насълзените си очи, без да сваля поглед от статуетката.

Графът продължи:

— „Друг път принц Джалма, последван от двама черни роби отишъл преди изгрев в една дива местност, за да вземе две малки тигърчета от бърлогата им. Тигърът и женската му още били навън за плячка. Единият от робите се вмъкнал през една тясна дупка в пещерата, а другият с помощта на Джалма отсякъл с брадва едно дебело стебло, за да направи примка, с която да залови тигъра и тигрицата. При входа пещерата била стръмна. Джалма се качил там и приготвил примката, заедно с роба. Веднага се чул ужасен рев. С няколко скока, завърналата се от лов женска се озовала до входа на пещерата. Робът, който залагал примката бил обезглавен от тигрицата с едно тракване на челюстта. Клонът паднал пред тесния вход на пещерата и й препречил пътя, но в същото време лишил от изход черния, който тичал с двете малки тигърчета.

На около двадесет крачки от това място, легнал по корем върху една плоска скала, принцът наблюдавал ужасното зрелище. Обезумяла от писъците на малките си, тигрицата откъснала ръцете на роба, който се мъчел да задържи дървото от вътрешната страна на пещерата и надавал отчаяни викове. «Ужас!» — потръпна графът.“

— Продължавайте, продължавайте. Ще видите на какво е способна добродетелната храброст — извика Адриана.

Графът продължи:

— „Изведнъж князът сложил ятагана между зъбите си, вързал се през кръста за една канара, взел брадвата в едната си ръка, а с другата се спуснал на няколко крачки от дивия звяр, скочил върху него, бърз като светкавица, и му нанесъл две смъртоносни рани, точно в момента, когато робът изгубил силите си и щял да бъде разкъсан на парчета.“

— И вие се учудвате на приликата му с този полубог, на когото дори легендите не приписват такава великодушна преданост — прехласнато каза девойката.

— Вече не се учудвам, а се възхищавам — трогнато отговори графът — и сърцето ми се вълнува от възторг като на двадесетгодишен младеж.

— И благородното сърце на този пътешественик се разтуптяло като вашето, слушайки историята. Сега ще видите.

Графът продължи.

— „Безстрашието на княза е много изненадващо, защото според принципите на индийските касти, животът на робите няма никаква стойност. Царският син, изложил на опасност живота си за спасяването на едно нещастно и толкова нисше същество, явно се е поддал на мъжественото чувство на истинското християнско милосърдие, което никак не е характерно за тези земи.

Полковник Драк много справедливо отбеляза, че тези два случая са достатъчни, за да се опише един човек. И аз, непознатият пътник с дълбоко уважение и трогателна почуда записах името на принц Джалма в този пътешественически дневник и в същото време ме обзе тъга, като се питах какво ли ще бъде бъдещето на този принц, потънал из дълбините на тази дива страна, която винаги е опустошавана от войни. Колкото и да е скромна почитта, която отдавам на достойния за геройските времена характер на този младеж, то поне зная, че неговото име ще се повтаря с благодарен възторг от всички сърца, които съчувствуват на благородното и великото.“

— Когато преди малко четях тези редове, не можах да се сдържа и целунах името на пътешественика — призна Адриана.

— Да… — не по-малко развълнувано каза графът и подаде книгата на девойката. — Джалма се оказа точно такъв, какъвто мислех, че е.

Госпожица Кардовил се изправи, застана сериозно и рече:

— Оказа се такъв, какъвто исках да ви го представя, за да проумеете страстната ми любов към него, защото аз разбрах за смелостта и мъжествената му доброта, от един разговор, който случайно дочух преди да се явя пред него. Тогава почувствувах, че е еднакво великодушен и безстрашен, нежен и чувствителен, енергичен и решителен. Но когато видях, че е толкова различен от всички, които познавам, и по благородните черти на лицето си и по облеклото си, когато видях и впечатлението, което му направих, както и той на мен, реших, че моят живот зависи от неговата любов.

— И какви намерения имате сега?

— Намеренията ми са божествени и светли като сърцето ми. Искам Джалма да почувствува щастието така, както го почувствувах аз. Час по-скоро ми се иска да погледна своето слънце в очите. Струва ми се, че от днес до утре има цяло столетие. Изумително. Мислех, че след това откритие ще имам нужда да остана сама, да се отдам на океан от мечти. А стана точно обратното. Сега се боя от уединението. Усещам се трескава, неспокойна, горя от нетърпение. О, благословена щеше да бъде онази фея, която би ме докоснала с вълшебната си пръчка и би ме приспала до утре.