Йожен Сю - Скитникът евреин

Няколко часа след като Флорин открадна ръкописа от стаята на Гърбавото и се прибра, тя реши да го прочете. Като се запозна с изповедите на младата работничка, тя неволно изпита още по-силно вълнение. Измежду многото стихотворения, които показваха страстната й любов към Агрикол — любов толкова пламенна, добродушна и искрена, че Флорин се трогна и забрави за грозотата на Гърбавото, имаше много откъси, мисли и случаи, които засягаха различни събития. Ние ще приведем част от тях, за да покажем огромното впечатление, което направи на Флорин прочитът на този ръкопис.

„Днес беше моят празник. Дори до тази вечер таях в себе си глупава надежда.

Бях слязла у госпожа Балдуин, за да превържа една лека рана на крака й. Когато влязох, вътре бе и Агрикол. По всяка вероятност той разговаряше с майка си за мен, защото щом влязох, те млъкнаха като се спогледаха.

Когато минавах покрай раклата, съзрях една красива картонена кутийка с кълбо конци върху капачето й. Почервенях от радост, защото си помислих, че този малък подарък е за мен, но се направих, че нищо не съм забелязала.

Докато превързвах раната на госпожа Франциска, Агрикол излезе. Забелязах, че той взе със себе си кутийката. Никога преди госпожа Балдуин не е била толкова нежна, като майка, каквато бе тази вечер. Стори ми се, че тя си ляга по-рано от друг път, за да си тръгна и аз по-рано и да се полюбувам на подаръка, който ми е приготвил Агрикол.

От бързото изкачване към моята стая пулсът ми се ускори. Задържах се пред вратата, за да продължа за миг щастието си. Щом влязох вътре, с радостни сълзи в очите погледнах към масата, към стола, към леглото си… Кутийката я нямаше. Сърцето ми се сви, после си казах, че са я оставили за утре, защото днес е навечерието на празника ми.

Денят изтече. Дойде вечерта. Нищо… Красивата кутийка не е била за мен. Върху капачето й имаше кълбо конци, а такова нещо може да се подари само на жена. На кого ли Агрикол е дал тази кутийка?

Страдам много… Мисълта, че Агрикол ще ми честити празника е детинска, дори ме е срам да я призная пред себе си… Но с това той би доказал, че не е забравил истинското ми име, а не Гърбавото както всички постоянно ме наричат.

Толкова съм чувствителна, че винаги ми става мъчно, когато ме нарекат Гърбавото… Въпреки, че от детството си не съм имала друго име. Затова и щях да бъда много щастлива, ако Агрикол използуваше празника, за да ме нарече само веднъж със скромното ми име Магдалина.

За щастие той никога няма да научи за това мое желание и за тъгата ми.“

Флорин, развълнувана от прочита на тази страница, изпълнена с болезнена простота, прескочи няколко листа, и продължи.

„… Присъствувах на погребението на бедната Виктори Ербен, наша съседка. Баща й отиде да работи далеч от Париж. Тя умря на деветнадесет години, без родителите й да са при нея. Смъртта й не била тежка. Жената, която беше до последния й час там каза, че изрекла само думите «Най-накрая…, най-накрая…». После старата жена добави «И тях изрече така, все едно че бе доволна от смъртта си.»“

Бедната! Бе отслабнала много, а когато бе на петнадесет години, бе тъй красива, тъй свежа, с руса и мека като коприна коса. Но постепенно работата я довърши… Тя се отрови от нечистотиите на вълната… Работата й беше много опасна и вредна за здравето, защото тя произвеждаше за бедните, чиито завивки и постелки са от вълнените отпадъци. В „Ruche populaire“, едно много добро списание, в което пишат и работници, четем: „Прахът, който се вдига от вълната, когато тя се разчесва, е много вреден за здравето. Той става още по-опасен от нещата, които се прибавят. Когато заколят една овца, вълната на врата й се цапа с кръв. За да може да се продаде кожата, тя трябва да се изпере от кръвта. Затова я потопяват във вар, която се задържа по вълната. От това работничката страда, защото докато разчесва вълната, варта излиза на прах, попада в гърдите й, предизвиква болки в стомаха и повръщане. Повечето работници бързо се отказват, а които продължат се разболяват от катар или задух до края на живота си.

След това идват космите, дори и най-скъпите са мръсни. По това може да се съди каква трябва да бъде обикновената вълна, която работниците наричат витриолни косми и която се състои от отпадъците на козината, на ярината и от четината на дивите свине. Тези косми най-напред се прекарват през бояджийска сярна киселина, след това през боя, за да се боядисат всички неща, които не са вълна по тях, които никой не чисти и които често се срещат, когато се обработва такава вълна, от която излиза вредния прах от варта“. Тя имаше храбро сърце и ангелско търпение. Тя винаги ми говореше с тънкия си и приятен глас, прекъсван от време на време от суха кашлица.