Йожен Сю - Скитникът евреин

Малко преди Флорин да вземе решение и да поправи онова, което бе сторила, Гърбавото се бе върнала от фабриката, където бе изпълнила едно много болезнено задължение. След дълъг разговор с Анжел, Гърбавото, учудена като Агрикол, от сърдечността, мъдростта и добротата, с които бе надарена тази девойка, събра цялата си смелост и откровеност и убеди ковача да се ожени за Анжел.

Когато Флорин вече бе прочела дневника на младата работничка и се готвеше да вземе своето благородно решение за да го върне, стана следната случка.

Наближаваше десет през нощта. Гърбавото се бе върнала в двореца и бе влязла в стаята си. Уморена от толкова много вълнения, тя се хвърли върху едно кресло. В двореца цареше мълчание и тишина, които бяха прекъсвани единствено от бученето на вятъра, който люлееше дърветата в градината. Единствена свещ осветяваше стаята, постлана в тъмнозелено. Черните дрехи на Гърбавото подсилваха бледността на лицето й. Седнала пред камината с клюмнала глава и ръце, поставени на коленете, бедната работничка беше натъжена — по лицето й можеше да се прочете само чувството на изпълнен дълг.

Подобно на всички, възпитани от безмилостното училище на нещастието, Гърбавото не показваше скръбта си и не можеше продължително време да се отдава на отчаяни жалби за една вече приключила работа. Ударът наистина бе неочакван и ужасен и щеше да остави продължителна следа в душата на Гърбавото и можеше тя да стане хроническа. Освен всичко това благородно същество се трогна от приятелските доказателства, които бе получило от Анжел, годеницата на Агрикол, и изпита някаква гордост, като видя с какво доверие и радост ковачът посрещна нещата, които осветяваха щастието му.

Освен всичко останало, Гърбавото си мислеше: „Сега поне няма да се вълнувам от напразни надежди, от смешни и глупави предположения. Женитбата на Агрикол ще сложи край на всичко това“.

Гърбавото намираше истинско и дълбоко утешение в сигурността си, че може да скрие любовта си към Агрикол, защото се страхуваше да не бъде открито лудото й влечение. Тя постоя известно време замислена, след което се приближи до писалището си.

— Единствената ми утеха е — каза си тя, докато приготвяше всичко необходимо, за да пише, — да поверя тайните си на немия свидетел на моята скръб. Ще удържа думата, която си дадох: това красиво момиче може да направи Агрикол щастлив, казах му го искрено. Някога, когато отново прочета тези страници, може би ще получа възнаграждение за днешните си страдания…

След това Гърбавото извади от чекмеджето папката и като не намери тетрадката, изпищя от смайване. Още повече се изненада, когато видя, че има оставено писмо, адресирано до нея.

Лицето на младата работничка побледня, коленете й затрепериха и без малко щеше да припадне. Засилващият се страх й даде изкуствена смелост и тя успя да разпечата писмото. Петстотин франка се изсипаха на писалището и Гърбавото зачете:

„Госпожице, любопитно и приятно е да се прочетат бележките за страстта ви към Агрикол. Удоволствието се усилва от мисълта той да го научи — нещо, което не подозира и което ще го направи чувствителен. Ще се възползуваме от случая да дадем вашия забавен дневник и на други хора. Ако не успеем да го препишем, ще дадем да се отпечата — няма по-добър начин за разпространение на такива неща. Някои ще плачат, други ще се смеят. Такъв е светът. Точно е само едно и то е, че вашият дневник ще предизвика скандал.

Понеже сте способна да се опитате да се отървете от ликуването си, и понеже сте била в парцали, когато милостиво са ви прибрали в тази къща, в която искате да се почувствувате като дама — нещо, което не е лъжица за вашите уста, изпращаме ви настоящето писмо, придружено от петстотин франка, за да ви платим дневника и за да не останете без средства, ако стане необходимо да благодарите за поздравленията, с които ще започнат да ви обсипват от утре, тъй като вашият дневник вече се предава от ръка на ръка.

Един от вашите събратя“

Дебелашкият и предизвикателен тон на писмото, което сякаш бе писано от някой завистлив слуга, беше пресметнат точно и трябваше да предизвика точно такова впечатление.

— О, Господи! — успя да каже уплашената работничка.

Ако си припомним с каква страст бе изразена любовта й към Агрикол, ако си припомним страниците, в които научаваме за душевните рани, които й нанася той, ако си припомним колко тя се страхува от подигравките, лесно ще разберем отчаянието, в което изпадна, след като прочете това писмо. Гърбавото дори не помисли за добрите и справедливи редове в дневника си. Единственото, което я порази бе това, че на следващия ден Агрикол, госпожица Кардовил и многото досадници и присмехулници, ще научат за любовта й, а това, според нея, тя от срам нямаше да издържи. Толкова я впечатли това, че няколко минути тя остана неподвижна, но като поразмисли, изведнъж й хрумна нещо, което по нейно разбиране трябваше да направи.