Йожен Сю - Скитникът евреин

— Знам, че имате добро сърце — у д’Егрини се появи нова надежда, като видя вълнението на Гавриил, — но се страхувам, че сте се излъгали. Отворете сърцето си пред нас като ваши духовни отци и, надявам се, ще успеем да подкрепим разклатената ви вяра, ще разсеем тъмните сенки пред погледа ви. Защото в своята заблуда сте възприели някои измамни блясъци за чиста светлина…

Докато отец д’Егрини произнасяше тези думи, Родин спря да се разхожда, извади от джоба си бележник и нещо записа.

Гавриил беше побледнял и личеше, че е развълнуван. За да говори така, му бе необходима смелост, защото от това пътуване до Америка той се научи да познава страшната власт на Обществото. Онова, което бе разбрал за миналото, за младия свещеник беше извинение или по-точно причина за решението, което съобщи на настоятеля си, затова искаше да съобщи всичко, макар да разбираше опасността, на която се подлагаше.

— Както знаете, отче — продължи той, — краят на детството ми премина в страх, натиск и подозрително дебнене. Как можех да приема и най-малката проява на доверие, когато непрекъснато ми се внушаваше да избягвам погледа на онзи, който ми говори, за да не издам какво впечатление ми правят думите му, да скривам чувствата си, да забелязвам и да слушам всичко, което става около мен? Така живях до петнадесетата си година. Постепенно редките посещения, които бяха позволени на майка ми и на брат ми, бяха забранени, за да бъда принуден да прогоня от сърцето си всички приятни и нежни чувства. В голямата, тъжна, безмълвна и студена къща усетих, че ме отдалечават от свободния свят. Прекарвах времето си в изучаването на незначителни науки и в дълги часове, посветени на дребни набожни упражнения. Питам ви, отче, помъчиха ли се някога да стоплят младите ни души с думи, пълни с евангелска набожност и любов? За съжаление, не… Думите на Спасителя „Обичайте се помежду си“, сякаш бяха заменени с „Не се доверявайте помежду си“… И най-накрая, отче, казаха ли ни поне една дума за отечеството и за свободата? Не! Не, защото такива думи вълнуват сърцето на човека, а сърцето не бива да бие. След часовете, които прекарвахме в наука и набожност, единственото развлечение бе разходката по тройки, никога по двама, защото между двама по-лесно се ражда приятелство, което ще развълнува сърцето, а сърцето не бива да се вълнува. Ето как един ден усетих сърцето си вкаменено 14. Шест месеца не бях виждал нито брат си, нито майка си. Веднъж те дойдоха в училището. Ако се бе случило преди няколко години, щях да ги посрещна радостно разплакан, но този път очите ми бяха сухи, сърцето ми остана хладно. Те си тръгнаха разплакани. Видях мъката им и тогава се отърсих от ледената нечувствителност, която ме бе обзела, откакто заживях в тази гробница. Уплаших се и поисках да напусна, докато имах сили. Тогава ви казах, че искам да си избера занаят, защото в мига на пробуждането ми се стори, че чувам шума на трудолюбивия и свободен живот, който е животът на любовта, на семейството… Каква нужда чувствувах от движение, от свобода, от благородни и силни чувства! Там щях да намеря отново живота, който бях изгубил… Тогава, прегърнал коленете ви и потънал в сълзи ви говорех, че ще бъда благодарен да съм работник, войник, всичко…. Тогава вие, отче, ми казахте — Гавриил сведе поглед, защото бе от онези благородни души, които се срамуват от безчестието, на което са станали жертва — че майка ми, която ме е намерила и е делила всичко в бедния си живот между мен и родния си син, желае само едно нещо и то е…

— Да ви види ръкоположен — прекъсна го отец д’Егрини. — Тази набожна и възвишена душа се надяваше, че като осигурите своето спасение, ще осигурите и нейното, но не смееше да ви го каже, да не си помислите, че го иска от корист…

— Престанете, отче! — Гавриил с гневно движение прекъсна отец д’Егрини. — Не мога да слушам, когато искате да потвърдите една лъжа. Франциска Балдуин никога не е искала такова нещо…

— Прибързвате със заключенията, скъпи синко — отвърна кротко отец д’Егрини. — Аз ви казвам, че това мислеше майка ви…

— Вчера тя ми разказа всичко. И двамата сме били излъгани.

— Искате да кажете — произнесе строго отец д’Егрини, — че вярвате повече на нейните думи, отколкото на моите?

— Спестете ми отговора, който ще бъде неприятен и за мен, и за вас — сведе поглед Гавриил.

— Сега ми кажете какво мислите да…

Преподобният отец не можа да довърши думите си. Самуил влезе в стаята и каза: