Йожен Сю - Скитникът евреин

Отец д’Егрини познаваше добре хората и лесно забеляза смущението на младия свещеник и се досети каква е причината. Затова удвои нежността и благостта си. Той седна и се обърна към Гавриил, който също като Родин стоеше прав от почитание:

— Вие искате, скъпи сине, да говорите с мен за нещо много важно, нали?

— Да, отче — Гавриил неволно наведе поглед пред светлите и сиви очи на настоятеля си.

— Аз също имам да ви кажа много важни неща. Затова най-напред ме изслушайте, а после ще говорите вие… Преди около дванадесет години изповедникът на майка ви се обърна към мен чрез господин Родин и ми разказа за успехите, които имате в училището на Братята, и така привлече вниманието ми към вас. И наистина — разбрах, че примерното ви поведение, кроткият ви и скромен характер и ранното ви развитие заслужават най-голямо съчувствие. Оттогава ви наблюдавахме внимателно. След известно време, когато видях, че отговаряте на препоръките, стори ми се, че сте роден не за работник, а за друго. Говорих с майка ви и по мое настояване бяхте приет безплатно в едно от училищата на нашето Общество. Така отпадна една грижа на добрата жена, която ви бе отгледала. Понеже виждахме, че давате големи надежди, бащински се погрижихме да получите всички благодеяния, които дава религиозното възпитание. Така ли е, чедо мое?

— Така е, отче — отвърна Гавриил с наведени очи.

— Заедно с годините у вас се развиваха редки добродетели; послушанието ви и особено кротостта, бяха за пример. В науките напредвахте бързо. Тогава не знаех на какво ще се посветите един ден, но бях уверен, че каквото и да е то, пак щяхте да сте възлюбеното дете на Църквата. Не се излъгах в надеждите си, дори вие ги надминахте. Когато научихте, че майка ви горещо желае да ви види духовник, вие великодушно отговорихте на желанието на тази превъзходна жена, на която толкова дължите… Но понеже Бог винаги е справедлив в раздаването на своите награди, неговата воля е била най-голямото доказателство за признателност, което можехте да дадете на майка си, да ви бъде от полза, защото имахте възможност да станете един от воюващите членове на нашата света Църква…

При тези думи на отец д’Егрини Гавриил не можа да скрие вълнението си, като си припомни горчивата изповед на Франциска, но се сдържа. Родин, облегнат в ъгъла, продължаваше да го наблюдава внимателно.

— Не крия, скъпи сине — продължи отец д’Егрини, — че решението ви ме зарадва. Гледах на вас като на едно от бъдещите светила на Църквата и се радвах, че то ще грее в нашето Общество. Вие изтърпяхте всички наши многобройни изпитания. Счетохме, че сте достоен да бъдете наш член и след като положихте пред мен безвъзвратна и свещена клетва, която завинаги ви свързва с Обществото, за най-голяма Божия слава вие пожелахте да отговорите на поканата на Светия ни Отец, и се съгласихте да отидете като мисионер, за да проповядвате 11католическата вяра на дивите народи. Беше ни мъчно да се разделим със скъпия ни син, но отстъпихме пред подобно благочестиво желание. Тръгнахте смирен проповедник, върнахте се славен мъченик и ние справедливо се гордеем, че сте от нашето Общество. Ако е възможно, искаме още повече да засилим връзките ви с нас. Затова слушайте внимателно, това е много важна тайна не само за вас, а и за нашето Общество…

— Тогава, отче… — извика бързо Гавриил и прекъсна д’Егрини. — Не мога… Не трябва да ви слушам. — Младият свещеник побледня. По лицето му се виждаше, че в него се води люта борба, но той бързо се върна към решението си, изправи глава, погледна твърдо д’Егрини и Родин, които бяха занемели от смайване, и рече: — Повтарям, отче, ако става дума за тайна работа на Обществото, не мога да ви слушам.

— Вие ме учудвате. Какво ви стана? Боже мой, лицето ви се промени, вие се смущавате. Кажете без страх защо не можете да слушате повече?

— Не мога да ви кажа, докато не изложа накратко и аз миналото си, тъй като ми се удаде случай да разсъждавам върху него от известно време. Тогава ще разберете, отче, че вече нямам право да знам тайните, защото няма никакво съмнение, че скоро ще ни разделя цяла пропаст.

Не е възможно да опишем погледите, които размениха помежду си отец д’Егрини и Родин след тези думи. Д’Егрини побледня, студена пот покри челото му. Родин прикова поглед в Гавриил и започна да гризе ноктите си. Маркизът ужасен се замисли дали Гавриил няма да се окаже пречка за постигане на целта. Мисълта можеше да го доведе до отчаяние, но той се концентрира и каза спокойно и кротко: