Йожен Сю - Скитникът евреин

— Сега разбрах, скъпи — рече Бетсабеа замислено, — но колко силно е недоверието в сложната лихва! А и какви чудесни неща може да направи човек в бъдеще, дори и да няма никакви средства в настоящето.

— Такава е била идеята на господин Ренепон, защото, според думите на баща ми, които той знае от дядо ми, господин Ренепон е бил много умен човек за своето време — отговори Самуил и заключи ковчежето.

— Дай Боже потомците му също да бъдат достойни за това царско богатство и да го използуват благородно! — каза жена му.

Беше станало съвсем светло. Удари седем маса.

— Скоро ще дойдат зидарите — каза Самуил и постави ковчежето в желязната каса. И аз като теб, Бетсабеа, съм любопитен да узная кои са наследниците на господин Ренепон, които ще се появят тук.

На дебелата пътна врата се потропа няколко пъти, на което кучетата, които пазеха къщата, отговориха с лай.

— Това са зидарите, които нотариусът изпраща заедно с един писар. Моля те, Бетсабеа, събери всички ключове, заедно с бележките на тях, ще се върна да ги взема.

Като каза това, Самуил, въпреки старостта, бързо слезе по стълбите, приближи до вратата, отвори внимателно малко прозорче и видя трима души, облечени като зидари и един младеж, облечен в черни дрехи.

— Какво искате, господа? — попита евреинът преди да отвори, за да се увери кои са те.

— Идвам по поръка на господин Дюмеснил, нотариусът — отговори писарят, — за да присъствувам при отварянето на зазиданата врата. Ето писмото от господаря ми за господин Самуил, пазача на къщата.

— Аз съм Самуил, господине — отвърна евреинът. — Бъдете любезен да пуснете писмото в кутията, ще го взема.

Писарят изпълни молбата на Самуил, но сви учудено рамене — стори му се смешно подозрителното желание на стареца.

Пазачът отвори кутията, взе писмото, дръпна се настрани, за да го прочете на светло, сравни внимателно подписа на нотариуса под това писмо с подписа му под едно друго, което извади от джоба на връхната си дреха. След тези предпазни мерки той отиде да върже кучетата и чак тогава се върна да отвори вратата на писаря и на зидарите.

— Странно нещо, добри ми господине — каза писарят на влизане. — Крепост да се отваряше, нямаше да има толкова предпазни мерки.

Евреинът се поклони, без да отговори.

— Глух ли сте, драги мой! — извика писарят до ушите му.

— Не, господине — усмихна се Самуил, после посочи къщата и добави. — Там е зазиданата врата, която трябва да се отвори. Трябва също така да се отковат железните и оловните капаци на втория етаж отдясно.

— Защо да не се отворят всички прозорци — попита писарят.

— Защото такива са заповедите, които съм получил като пазач в тази къща.

— Кой ви ги даде?

— Баща ми…, на когото баща му ги е предал от страна на господаря на къщата… Щом тя премине в ръцете на стопанина си, той може да постъпи, както сметне за добре.

— Щом е така… — каза писарят доста учуден, обърна се към зидарите и им рече: — Сега вие трябва да започнете, юнаци. Срутете вратата и отковете железния капак само на втория прозорец отдясно.

Докато зидарите се готвеха да започнат работа под контрола на нотариусовия писар, една карета спря пред пътната врата и Родин, заедно с Гавриил, влезе в къщата на улица „Свети Франц“.

Самуил дойде и отвори вратата на Гавриил и Родин. Родин каза на евреина:

— Вие ли, господине, сте пазачът на тази къща?

— Да, господине — отвърна Самуил.

— Това е абат Гавриил Ренепон — Родин посочи спътника си. — Той е потомък на рода Ренепон.

— Радвам се — изрече евреинът, изненадан от ангелското лице на Гавриил, тъй като благородството и душевната доброта бяха изписани върху чистото и бяло чело на младия свещеник, увенчавано вече с мъченически венец. Самуил го гледаше с любопитство и съчувствие, но като усети, че това започва да става неприятно за Гавриил, добави: — Нотариусът ще дойде точно в десет часа.

— Какъв нотариус? — попита смаяно Гавриил.

— Отец д’Егрини ще ви обясни това — бързо вметна Родин и се обърна към Самуил. — Ние дойдохме малко по-рано. Може би да почакаме някъде, докато дойде нотариусът?

— Заповядайте у дома — отвърна Самуил.

След малко Самуил, младият свещеник и Родин, които го следваха, влязоха в една от приземните стаи на къщата, в която живееше пазачът и която гледаше към двора.

— Абат д’Егрини, който досега е бил настойник на господин Гавриил, скоро ще дойде да ни потърси — рече Родин. — Имайте добрината да го доведете при нас.