Йожен Сю - Скитникът евреин

— Права си, мамо! — каза Агрикол. — Гавриил е ангел, той е най-чистият, най-сърдечният и най-благороден човек на света. Той е пример на истинския добър свещеник.

— Ах, бедна съпруго — обади се и Дагоберт. — Колко хубаво щеше да е ако Гавриил бе твой изповедник!

— Много мислих за това преди той да отпътува, защото ми се искаше да се изповядам пред него. Но ме беше страх да не разсърдя отец Дюбоа и да не се отнесе Гавриил снизходително към греховете ми.

— Греховете ти! — възкликна Агрикол. — Сторила ли си някога поне един грях, мила мамо!

— И какво ти каза Гавриил? — попита войникът.

— Стана подозрителен, когато му разказах за отец Дюбоа и ме разпита за толкова други неща, за които никога досега не бе споменавал… Бях искрена, той също и така разкрихме много мрачни неща за хора, които винаги сме смятали, че са достойни за уважение, но които ни лъжеха, без да знаем нито той, нито аз.

— Как така?

— На него тайно съобщили за неща, които уж аз искам, а на мен, също тайно, ми казаха за неща, които уж той искал… Той ми каза, че в началото не усещал да е призван за свещеник… Но те му казали, че за мен няма да има спасение нито на този, нито на другия свят. Защото съм била убедена, че Бог ще ме възнагради, задето съм му дала такъв предан служител. Но и че никога не съм щяла да поискам от Гавриил доказателство за любов, макар да съм го прибрала от улицата и да съм го отгледала като роден син с лишения и труд… Тогава бедното дете, като помислило, че изпълнява желанието ми, се пожертвувало и постъпило в семинарията.

— Грозна работа — каза Агрикол. — Такова безчестие и лукавство! А за свещениците, които са го направили, е светотатствена лъжа…

— В същото време — продължи Франциска — на мен ми говореха друго. Казваха ми, че Гавриил искал да стане свещеник, но не смеел да ми каже заради Агрикол, който, оставайки завинаги работник, не ще може да се наслаждава на предимствата, които осигурява свещеничеството на Гавриил… И когато ми поиска разрешение да влезе в семинарията… Бедното дете! То е отишло там без желание, като си е мислело, че ще ме зарадва! А аз, вместо да го спра, го уверявах, че от това по-хубаво няма, че много се радвам… Аз, разбира се, преувеличавах, защото се страхувах да не си помисли, че ревнувам заради Агрикол…

— Каква отвратителна интрига! — каза Агрикол смаян. — Те недостойно са се възползували от взаимната ви преданост и Гавриил е помислил, че като го насърчаваш, то той изпълнява желанието ти.

— Гавриил наистина има добро сърце и това е неговото признание. Той е роден да утешава ония, които страдат, да се посвещава на нещастните и никога нямаше да проговори за миналото си, ако днес не стана дума… Той, който е благ и скромен, изведнъж се ядоса, особено на господин Родин и на още един човек, когото обвинява… Той каза, че и без друго имал сериозни причини да се оплаква от тях, но тези разкрития надхвърлиха предположенията му.

При тези думи на Франциска Дагоберт разтърка челото си, като че ли искаше да събере мислите си. От известно време той слушаше с голяма почуда и почти ужасен разказа за тези хитри и изкусно управлявани интриги.

— Най-накрая — продължи Франциска — когато казах на Гавриил, че по съветите на моя изповедник отец Дюбоа предадох на един непознат човек дъщерите на маршал Симон, които ми бе поверил мъжът ми, той остана много недоволен. Не защото съм поискала сирачетата да опознаят нашата вяра, а защото не съм попитала мъжа си, който единствено отговаря и пред Бога, и пред хората за залога, който са му поверили. Гавриил осъди поведението на Дюбоа, който, по неговите думи, ми е дал лоши съвети. След това ме успокои и ме накара да ти разкажа всичко, съпруже. И той искаше да ме придружи, но както казах, му е строго забранено да напуска семинарията и не можа да дойде с мен…

Дагоберт внезапно прекъсна жена си, развълнуван.

— Остави ме, Франциска, и аз сега да кажа една дума, защото сред толкова грижи и мрачни клюки, на човек му се завива свят. Ти ми каза в деня, когато изчезнаха децата, че когато си прибрала Гавриил в дома ни, си намерила на врата му бронзов медальон и в пазвата му портфейл, пълен с документи на чужд език, нали? Които после си дала на изповедника си… Никога ли не ти е разказвал за документите и медальона Гавриил?

— Не.

Като чу отговора на майка си, Агрикол толкова се смая, че извика:

— Щом е така, значи и Гавриил има интерес, както дъщерите на генерал Симон и госпожица Кардовил, да бъде утре на улица „Свети Франц“!