Джон Голсуърти - Над всичко

Тя въздъхна леко.

— Какво не бих дала тогава, да чуя това!…

И тя обърна главата си, и продължи да яде.

— Ще дойдете ли да видите моето студио? Много е хубаво и ново. Сега получавам по двадесет и пет лири седмично, при следния контракт ще имам по тридесет. Бих желала да съобщя това на госпожа Фиорсен. О, забравих, че не давате да се говори за нея. Защо не? Няма ли да ми кажете? — Като погледна разгневеното му лице, тя продължи: — Не ме е никак страх от вас сега. По-рано се боях. О, как е граф Розек? Все такъв ли е бледен? Ще вземете ли още нещо, почти нищо не ядохте. Знаете ли какво бих искала? Една шоколадна паста и сода с ягодов сладолед с едно парче портокал вътре.

След като изсърба бавно и това питие, излязоха от сладкарницата и взеха кола. По пътя за студиото й, Фиорсен се опита да улови ръката й, но тя кръстоса ръцете си на гърдите и каза спокойно:

— Не е прилично да се използува самотата в една кола.

Фиорсен се дръпна намусен в ъгъла и я занаблюдава от страна. Играеше ли си с него? Или вече й беше безразличен? Това му се чинеше невероятно.

Колата спря. Дафне Уинг слезе, мина през един тесен коридор и извади ключа си. — Приятно ми е да живея в една по-проста, малка улица, така не изглежда дилетантско. По-рано тук имаше фабрика за хартия. Да се спечели едно помещение за изкуството е все пак нещо, нали?

Тя тръгна по постланите със зелен килим стъпала и влезе в една широка стая с горно осветление, чиито стени бяха драпирани с жълта японска коприна. Тук се спря за миг, без да говори, като загубена в красотата на своя дом. После каза, сочейки стените:

— Това ми отне много време. Сама направих всичко, погледнете японските ми дръвчета, не са ли много сладки?

Шест малки, тъмни, хилави дръвчета стояха на широкия перваз на прозореца, ярко осветени от светлината на тавана. Изведнъж тя прибави: Мисля, че граф Розек би харесал тая стая. Тя има нещо странно, нали? Исках да се обкръжа с такава, виждате ли, — да придобия странната нота в моето изкуство. Това е толкова важно днес. От другата страна имам спалня, баня и една малка кухня, всичко много удобно, имам и топла вода. Моите хора са много смешни по отношение на тази стая. Понякога дохождат и само се чудят. Не могат да свикнат на съседството, то е наистина мизерно, но аз мисля, че една артистка трябва да стои по-високо от това.

Внезапно трогнат, Фиорсен отговори:

— Да, малка Дафне.

Тя го погледна, една лека въздишка се изтръгна от нея.

— Защо се отнесохте така зле с мене? Жалко, че сега вече не чувствувам нищо към вас! — И изведнъж, тя прекара ръката си над очите си. Истински трогнат, Фиорсен се приближи към нея, обаче тя протегна ръка да го отстрани и остана неподвижна, а на клепките й бляснаха сълзи.

— Моля, седнете на канапето! Искате ли да пушите? Ето руски цигари! — Тя взе една дълга кутия с цигари от една малка масичка. — Всичко тука е руско и японско. Намирам, че това създава особена атмосфера. Имам и балалайка. На тоя иструмент не можете да свирите, нали? Колко жалко, че нямам цигулка! Тъй бих искала да ви чуя пак! — Тя склопи ръцете си. — Спомняте ли си, като танцувах пред огъня?

Фиорсен си спомняше много добре. Цигарата трепереше в ръката му и той каза дрезгаво:

— Потанцувайте ми сега, Дафне!

Тя поклати глава.

— Не ви вярвам нито за пара! И никой не ви вярва, нали?

Фиорсен скочи.

— Тогава защо ме викате тук. Защо играете на… вие малка?…

Със спокойни, кръгли очи тя отговори полека:

— Мислех, че ще ви успокои като видите, че съм се утешила… Но ако не желаете, можете да си отидете…

Фиорсен се отпусна на канапето. Постепенно му стана ясно, че тя говори сериозно. Той се изсмя.

— Защо се смеете?

— Помислих си, че и вие сте такава егоистка като мене.

— Искам да бъда. Това е единственото право нещо, нали?

Фиорсен пак се изсмя.

— Вие всякога сте била.

Тя седна на един стол и каза сериозно.

— Не бях, когато ви обичах. Но не си струваше труда, нали?

— Това ви направи жена, Дафне. Лицето ви е друго. Устата ви са по-хубави. — Страните на Дафне Уинг се зачервиха. Окуражен от тая червенина, той продължи:

— Ако сега ме обикнете, няма да ми омръзнете. О, може да ми вярвате! Аз…

Тя поклати глава.

— Да не говорим за любов! Имахте ли успехи в Москва и Петербург? Трябва да е чудесно да имаш наистина големи успехи.

— Спечелих много пари — каза Фиорсен глухо.

— О, надявам се, че сте много щастлив!

Подиграваше ли го?

— Аз съм нещастен.