Маркъс Зюсак - Крадецът на книги

Той се промъкна между жените с техните купони по един блестящ начин и дори, смея да кажа, с лекотата на престъпен гений. И почти никой не го видя.

Но въпреки цялата си незабележимост Руди докопа най-големия картоф в купчината — онзи същия картоф, който беше привлякъл погледите на няколко души на опашката. Всички те видяха как ръката на един тринайсетгодишен момчурляк се протяга и го грабва. Хор от яки германски жени го посочи изобличително с ръка, а Томас Мамер се втурна към прашната купчина.

— Meine Erdapfel — извика той. — Моите земни ябълки!

Картофът беше все още в ръцете на Руди (той не можеше да го държи само в едната), а жените се скупчиха около него като настръхнали кавалеристи. Всички, разбира се, говореха едновременно.

— За семейството ми — обясни Руди. От носа му потече убедителна струйка бистра течност и той нарочно не я избърса. — Умираме от глад. Сестра ми се нуждае от ново палто, защото последното й беше откраднато.

Мамер, обаче, не беше глупак. Все още, държейки Руди за яката, той каза:

— И възнамеряваш да я облечеш с картоф, така ли?

— Не, господине. — Той погледна косо към едното око на своя екзекутор, което беше в състояние да види. Мамер приличаше на каца с две малки куршумени дупки, през които гледаше. Зъбите му бяха натъпкани в устата му като тълпа футболни запалянковци. — Преди три седмици дадохме всичките си купони за новото палто на сестра ми и сега нямаме какво да ядем. — Бакалинът държеше Руди с едната си ръка и картофа в другата. Миг по-късно той се обърна към жена си извика страшната дума:

— Polizei.

— Не — замоли се Руди, — умолявам ви. — По-късно той щеше да каже на Лизел, че ни най-малко не се е уплашил, но аз съм сигурна, че в този момент сърцето му здраво блъскаше в гърдите му. — Не викайте полицията. Моля ви, не викайте полицията.

— Polizei. — Мамер остана равнодушен, докато момчето се гърчеше и се бореше с въздуха.

На опашката този следобед беше и учителят хер Линк. Той беше сред малкото преподаватели в училище, които не бяха свещеници или монахини. Руди го зърна и потърси погледа му.

— Хер Линк. — Това беше последният му шанс. — Хер Линк, моля ви, кажете му. Кажете му, че съм беден.

Бакалинът погледна учителя въпросително.

Хер Линк пристъпи напред и каза:

— Да, хер Мамер. Това момче е бедно. То живее на улица „Химел“. — Тълпата, която беше предимно от жени, в този момент започна обсъждане, знаейки, че улица „Химел“ не беше точно образец на идиличния живот в Молкинг. На всички беше известно, че кварталът е относително беден. — Той има осем братя и сестри.

Осем!

Наложи се Руди да скрие усмивката си, макар да знаеше, че все още не се е измъкнал. В този случай поне лъжеше учителят. Той някак си бе успял да добави още три деца към общата численост на семейство Щайнер.

— Той често идва в училище, без да е закусвал. — И тълпата от жени отново се впусна в дискусия. — Хер Линк сякаш нанасяше пластове боя, всеки от които добавяше нова сила и атмосфера.

— И това означава, че може да краде картофите ми, така ли?

— Най-големият! — възкликна една от жените.

— Тихо, фрау Мецинг — предупреди я Мамер и тя бързо се успокои.

В началото всички погледи бяха насочени към Руди и тила му. След това те се отместиха от момчето към картофа и накрая към Мамер. Какво точно накара бакалина да вземе благоприятно решение спрямо Руди завинаги ще остане загадка?

Дали причината беше в жалкия вид на момчето?

В авторитета на хер Линг?

Или в досадната фрау Мецинг?

Каквато и да беше истината, Мамер пусна картофа обратно в купчината и извлече Руди от магазина си. Сетне го тласна силно с десния си ботуш и каза:

— Да не си стъпил повече тук!

От улицата Руди проследи с поглед Мамер, който се върна на гишето, за да обслужи следващия си клиент с храна и сарказъм.

— Чудя се, кой ли картоф ще избереш сега — рече той, държейки момчето под око.

За Руди това беше още един провал.

Втората проява на глупост беше не по-малко опасна, но по различни причини.

Руди щеше да приключи този сблъсък с посинено око, счупени ребра и подстрижка.

Томи Мюлер отново имаше проблеми в Хитлеровата младеж и Франц Дойчер очакваше Руди да се намеси. Не се наложи да чака дълго.

Руди и Томи бяха наказани с нова дълга серия от упражнения, докато останалите се обучаваха на тактика в залата. Докато тичаха навън в студа, те виждаха топлите глави и рамене през прозорците. Когато се върнаха при групата, тактическите упражнения още не бяха приключили. Руди се свлече в един ъгъл и тръсна калта от ръкава си към един от прозорците, а щом го зърна, Франц изстреля към него любимия въпрос на Хитлеровата младеж?