Умберто Еко - Нулев брой

— Така се действа в политиката — заключи Лучиди с вид на човек, който знае как върви светът.

— Е, госпожице Фрезия — подсмихна се Симеи, — не гледайте така възмутено. Да не мислите, че вашите клюкарски списания нямат досиета? Може би вас са ви пращали да снимате двама актьори, някоя хубавица от телевизията с някой футболист, които приемат да се хванат за ръка, но за да се погрижи те да са там и да не ритат много, вашият директор ги е информирал, че така могат да избегнат разпространението на по-интимни новини, може би че девойката преди години е била изненадана в някой публичен дом.

Като погледна Мая, Лучиди, който вероятно имаше сърце, реши да смени темата.

— Днес бях дошъл с други новини — естествено, извадени от моите лични досиета. На 5-и юни 1990 година маркиз Алесандро Джерини оставя голямо наследство на фондация Джерини, църковна организация под контрола на Салезианското братство. И досега не е ясно къде са отишли тези пари. Някои намекват, че салезианците са ги получили, но са се престорили, че не са, заради данъците. По-вероятно е още да не са ги получили и се шушука, че преотстъпването зависело от тайнствен посредник, може би юридическо лице, което въпреки всичко щяло да поиска комисиона, която намирисва на чиста проба подкуп. Но други слухове твърдят, че тази операция се подпомага и от някои вътрешни салезиански кръгове и става дума за незаконна подялба на плячката. Засега са само мълви, но мога да се опитам да накарам някои хора да проговорят.

— Опитайте се, опитайте се — каза Симеи, — но не създавайте конфликти със салезианците и с Ватикана. Заглавието може да бъде: Салезианците — жертва на измама, с въпросителна. Така няма да си създаваме неприятности с тях.

— А ако сложим „Салезианците в окото на бурята“? — попита Камбриа, не на място, както обикновено.

Намесих се строго:

— Мислех, че съм бил ясен. В окото на бурята за нашите читатели означава „затънали в неприятности“, а някой може да се забърка в неприятности и по своя вина.

— Именно — каза Симеи. — Да се ограничим до разпространяването на по-общи подозрения. Тук някой лови риба в мътна вода и дори да не знаем кой е, със сигурност ще го изплашим. Това ни стига. След това ще инкасираме, по-точно нашият издател ще инкасира, в подходящия момент. Браво, Лучиди, продължавайте. С цялото ми уважение към салезианците, но нека и те малко се поразвълнуват, нищо няма да им стане.

— Извинете — боязливо започна Мая, — но нашият издател одобрява ли, или ще одобри ли тази политика, да кажем, на събиране на досиета и инсинуации? Просто питам.

— Не сме длъжни да даваме отчет на издателя за своите журналистически решения — възмутено отвърна Симеи. — Командора никога не се е опитвал да ми влияе по никакъв начин. На работа, на работа.

Този ден проведох и един съвсем поверителен разговор със Симеи. Не бях забравил причините, поради които бях там, и вече бях написал черновата на няколко глави от книгата „Утре: вчера“. Говорех в общи линии за срещите в редакцията, но като разменях ролите, или пък показвах един Симеи, готов да подкрепи всяко разкритие, въпреки че сътрудниците му го съветват да бъде благоразумен. Мислех дори да добавя една последна глава, в която един високопоставен прелат, приближен на салезианците — кардинал Бертоне? — му се обажда с меден глас и го кани да се заеме със злополучния проблем с маркиз Джерини. За да не споменавам други телефонни обаждания, които приятелски са го предупреждавали, че не е добре да се хвърля кал по Пио Алберго Тривулцио. Но Симеи отговорил като Хъмфри Богарт в онзи филм: „Това е печатарската машина и ти нищо не можеш да направиш!“

— Великолепно — изкоментира Симеи развълнувано, — вие сте скъпоценен сътрудник, Колона, да продължаваме в този тон.

Естествено, почувствах се по-унизен и от Мая, която трябваше да пише хороскопите, но се бях хванал на хорото и трябваше да го играя. И заради южните морета, където и да се намираха те. Дори да бяха само в Лоано, което щеше да е достатъчно за неудачник.

Понеделник, 11-и май

На следващия понеделник Симеи ни събра и започна:

— Костанца, в статията си за проститутките използвате изрази като „вдигам гюрултия, преебавка, ебаване“ и описвате една жрица на любовта, която казва „еби си майката“.

— Но това е така — възрази Костанца. — Вече всички използват мръсни думи дори по телевизията, дори дамите казват „еба си“.

— Това, което прави висшето общество, не ни интересува. Ние трябва да мислим за читателите, които все още се страхуват от мръсните думи. Да използваме перифраза. Колона?