Умберто Еко - Нулев брой

Всеки път наблягаше на термина „разкашкан“, с който професор Катабени злоупотребяваше — със сигурност впечатлен от разкашкването на този труп, — и го повтаряше с някакъв вид наслада, почти на срички. Напомняше ми на Дарио Фо в „Смешна мистерия“, когато се прави на селянин, който сънува как са засища с храната на мечтите си.

— Продължаваме нататък. „Непокътната е само по-голямата част от хемисферите, мазолестото тяло и част от основата на мозъка: артериите на мозъчната основа са само частично идентифицируеми между подвижните фрагменти на фрактура, нанесена на цялата основа на черепа, и все още частично свързани с вътремозъчната маса: така се идентифицират стволът и антериорните церебрални артерии, чиито стени изглеждат здрави…“ Мислиш ли, че лекар, който на всичкото отгоре е убеден, че пред него е трупът на Дучето, би могъл да разбере на кого е тоя куп размазани меса и кости? И как би могъл да работи спокойно в стая, където (написано е) влизат и излизат хора, журналисти, партизани, превъзбудени любопитници? Където други са говорили за черва, зарязани в единия ъгъл на масата, и двама медицински работници, които играели на пинг-понг с тези карантии, като си подхвърляли парчета черен или бял дроб?

Докато говореше, Брагадочо приличаше на котарак, който тайно е скочил върху масата на касапина — ако имаше мустаци, щяха да са настръхнали и потрепващи…

— И ако продължиш да четеш, ще видиш, че в стомаха не е открита и следа от язва, а всички знаем, че Мусолини е страдал от язва, не се говори и за следи от сифилис, въпреки че се говорело, че покойникът е сифилитик в напреднал стадий. Освен това не забравяй, че Георг Захарие, немският лекар, който се грижи за Дучето в Сало, известно време след това ще каже, че пациентът му е имал ниско кръвно, анемия, уголемен черен дроб, стомашни крампи, затегнати черва и остър запек. А според аутопсията всичко е наред, черният дроб е с нормален вид и обем както на повърхността, така и отвътре, жлъчните пътища са здрави, бъбреците и надбъбречните жлези са непокътнати, уринарните пътища и гениталиите са нормални. Последна бележка: „мозъчното вещество, извлечено от остатъчните части, е консервирано във формалин за допълнителни анатомични и хистологични изследвания, един фрагмент от кортекса е даден по молба на Здравната служба на командването на Пета армия (Калвин С. Драйър) на доктор Уинфред Х. Оверхолзер от психиатричната болница «Св. Елизабета» във Вашингтон“. И това е.

Четеше и вкусваше всеки ред, сякаш се намираше пред трупа, сякаш го докосваше, сякаш беше в таверна „Мориджи“ и вместо над свински джолан със зеле точеше лиги над тази орбита, от която очната ябълка е излязла и е разкъсана с пълно изливане на стъкловидната субстанция, все едно похапваше варолиевия мост, средния мозък, долната част на церебралните лобове, сякаш ликуваше заради това изливане на почти втечнено мозъчно вещество.

Бях отвратен, но — не мога да отрека — и очарован от него и от измъченото тяло, над което той ликуваше така, както в романите от деветнайсети век хората се хипнотизират от погледа на змията. За да сложа край на ликуването му, казах:

— Кой знае чия е била тази аутопсия.

— Точно така. Виждаш ли, че хипотезата ми е вярна: тялото на Мусолини не е на Мусолини и във всеки случай никой не е можел да се закълне, че е неговото. Сега мога да съм спокоен за станалото между 25-и и 30-и април.

Тази вечер наистина изпитах нужда да се пречистя до Мая. И за да отдалеча образа ѝ от тези в редакцията, реших да ѝ разкажа истината, тоест, че „Утре“ никога няма да излезе.

— Още по-добре — каза Мая. — Повече няма да се измъчвам за бъдещето си. Ще устискаме няколко месеца, ще си вземем паричките, колкото и да са малко, и после — южните морета.

Краят на май

Животът ми течеше на два коловоза. Денем унизителният живот в редакцията, вечер — в малкия апартамент на Мая, понякога в моя. Събота и неделя в Орта. Вечер и двамата компенсирахме за прекараните със Симеи дни. Мая се беше отказала да прави предложения, които се отхвърлят, и се ограничаваше да ги прави пред мен, за забавление или за утеха.

Една вечер ми показа папка с брачни обяви.

— Виж колко са хубави — каза ми. — Само че бих искала да ги публикувам с интерпретациите им.

— В смисъл?

— Слушай: „Здравей, аз съм Саманта, на 29 години, дипломирана, домакиня, разделена съм, нямам деца, търся мъж приятен, но преди всичко общителен и весел“. Интерпретация: Вървя към трийсетте и след като мъжът ми ме заряза, с тази диплома по счетоводство, която едва изкарах, не си намирам работа и сега седя вкъщи по цял ден и си клатя краката (дори нямам хлапета, за които да се грижа); търся си мъж, може дори да не е хубав, но да не ме бие като онзи нещастник, за когото се омъжих. Или пък: „Каролина, 33 години, неомъжена, с висше образование, предприемачка, много изтънчена, брюнетка, стройна, самоуверена и искрена, обича спорта, киното, театъра, пътуванията, четенето, танците, отворена за евентуални нови интереси, би искала да се запознае с мъж, надарен с чар и характер, образован и с добро положение, професионалист, чиновник или военен, най-много шейсетгодишен, с цел брак“. Интерпретация: На трийсет и три и куче нямам още, може би защото съм суха като чироз и не мога да се направя руса, но се опитвам да не мисля за това. Завърших литература с триста зора, но на конкурсите все ме късаха, затова си направих работилничка, където на черно работят три албанки и плетат чорапи за пазарчетата в града; не съм сигурна какво ми харесва, гледам телевизия, ходя на кино или в театъра на паството с една приятелка, чета вестника основно заради брачните обяви, бих искала да танцувам, но никой не ме води на танци, и за да намеря някакъв съпруг, съм готова да се запаля по всяко друго нещо, стига той да има малко пари и да ми позволи да приключа с чорапите и с албанките; ще го взема и стар, ако е възможно търговец, но приемам и някой служител в кадастъра или маршал на карабинерите. Друга: „Патриция, 42 години, неомъжена, занимава се с търговия, брюнетка, стройна, нежна и чувствителна, иска да се запознае с лоялен, добър и искрен мъж, социалното положение е без значение, стига да е мотивиран“. Интерпретация: Майко мила, на четирийсет и две съм (не ми казвайте, че щом се казвам Патриция, би трябвало да съм почти на петдесет като всички Патриции), не съм успяла да оженя никого за себе си и продължавам с търговията, която ми остави бедната ми майчица, малко съм анорексична и като цяло нееротична; няма ли мъж да ме вкара в леглото? Не ми пука дали е женен, стига да му се иска. И: „Все още се надявам, че има жена, способна да обича наистина, аз съм банков служител, ерген, на 29 години, мисля, че изглеждам добре и имам жизнерадостен характер, търся хубаво сериозно и образовано момиче, което да ме увлече в прекрасна любовна история“. Интерпретация: Нищо не ми се получава с момичетата, малкото, които намерих, бяха чудовища и искаха само да ми надянат хомота, представете си с мизерната си заплата да трябва да издържам и жена; казват, че имам жизнерадостен характер, защото ги пращам у лево; освен това не съм противен, няма ли някоя точилка, поне елементарно грамотна, която да е навита за веднъж-два пъти без много претенции? Намерих и една приказна небрачна обява: „Театрална трупа набира актьори, статисти, гримьорка, режисьор, шивачка за следващия сезон“. Публика поне имат ли си?